Английският пациент
Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат децата!
- Няма нека, после се преобличам и излизам, че у Ванкови прокапал душът, обещах да ида да го видя, бая капел.
Излезе от спалнята след минута, Виолета му беше сложила да яде. Станчо като невидял омете чиниите, и доволно стана от масата, като се запъти към банята.
"Да те видя как ще идеш. Аман от тебе: на тоя душът прокапал, на оня брава се счупила, а ти - многоръкият Шива - у дома един пирон не можеш да заковеш, само по приятели обикаляш. Знаем ги тия приятели" - злорадо се подсмиваше Виолетка докато прибираше масата. Дано се позабави, да се обръсне, лъсне - нали отива "на ремонт"!
Станчо вярни се забави, и Виолета почна да мисли какво ли още прави. По едно време вратата на банята рязко се хлопна, а той се втурна по хавлия към дивана в хола и се строполи.
- Ох, коремът как ме сви... - полежа, полежа и пак побегна към банята.
После - пак на дивана. На прибежки почна - ту в хола, ту в банята.
Телефонът рязко зазвъня от антрето:
- Виолетке, донеси ми го, моля те!
"Молиш ме ти, м! Ха, непознат номер!"
- Нося ти го... ох, извинявай, без да искам го изключих...
- Нищо, остави го... - едвам промърмори Станчо, омаломощен свил се на дивана.
На сутринта Виолетка му направи чай и една единствена препечена филия с бучица сирене:
- Виолето, ще ме умориш от глад. Какво ми стана снощи...
- Нали сега не те боли? Или да викаме лекар?
- Не ме боли, ама ме изстиска като лимон тоя корем.
- Ще си лежиш днеска у дома и ще гледаш децата тогава, пък аз се обаждам на Донковата Мима да се помотаме из центъра. Ще се обадя и на мама да мине по обяд да ви донесе или направи нещо за ядене. До довечера ще си като нов.
След час Мима и Виолета се събраха в подлеза на метрото.
- Вили, Донко каза, че снощи цяла вечер са чакали твоя Станьо в гаража, развалил им белота. И смартът му бил изключен. Да не е болен?
- А, не, нищо му няма. Беше снощи, днеска си е добре.
- Какъв белот, ма, Миме?
- Е нали беше петък вечер, ред беше за белота.
"Разбих го с тая английска сол, а то белот било! Да беше си казал тоя пустиняк..." - и си заключи устата. Че разбереше ли и Мима какво е направила, целият квартал щеше да разбере.
Като се прибра следобеда, първо се развика на Станчо:
- Ти ще не казваш, че ходиш да играете белот, ами по ремонти ходиш?
- Казах ти, ами ти рече "Сега белот ли му викате, само през трупа ми!' - и аз какво да правя...
"Ще правиш ти! Каквото си си посолил, това ще ядеш!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
