1.
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани беше във 2-ри клас, доста любознателна за възрастта си. Четеше много, даже бих казала изключително много. Но тя не четеше какви да е книги. Ани четеше приказни книги, книги обсипани с феи, вещици, рицари на бял кон, изпаднали в беда принцеси и всякакви чудати същества, които самите ние сме срещали в тези книги когато сме ги чели като малки. Но за нея това бяха нещо повече от едни книги, нещо повече от едни хартиени страници. За нея, това бяха магически истории, изпълнени с вълшебство и истина. В този момент се замислям, нима и аз не си мислех същото преди много години? Да, така беше. И съм сигурна, че ако поровите надълбоко в спомените си, ще откриете точно тези същества, които са обземали ми ...