Апартаментът
 Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци  се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове"  му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно момичето. Не очакваше нищо от Мери, Мери от Хасково, както се представи по телефона.
  - Аз съм Мери. Да не си губим времето. Апартаментът ми харесва.
 Вълко наостри големите си уши. Притесни се гадната хлебарка, която вероломно приближаваше отляво да не провали сделката. Вероятно търсеше отмъщение, тъй като сутринта изтрепа десетки нейни посестрими посредством чехъл. Ако докопа паричките мислеше да избие с Бари, макар да знаеше, че Бари винаги го дънят. Мразеше го тоя отбор.
 - Но не мога да си позволя 400 -  продължи Мери с напевен глас. Предлагам 300 + веднъж месечно. 
Вълко за малко да глътне пластмасовата бъркалка, която дъвчеше със свирепа упоритост. Тая ебава ли се...
 - Ъъъъ, това дето си мисля ли имаш предвид ?
- Да бе ! 300 и секс веднъж месечно.
 Хазяинът не беше гледал толкоз тъпо от 2007- ма, когато жена му го заведе на опера. А това му беше хоби. С часове се дзвереше в тавана с празен поглед.
- Ми то, хмммм, въх, ма те парите са за мама. Тя е пенсионерка - чу се да мълви почти в шок. Май не мога. 
- Добре де, щото си ми симпатичен. 300 + 2 пъти. Но само ти ще вземаш наема.
 Това беше. Бленуваният секс на една ръка разстояние. Вълко блокира. Източно от носа му текнаха цели вади пот. Неговите 17 мига от пролетта. С треперещи ръце извади мокра кърпа. Навън пойни птички пееха любовни песни.
  - Виж, съжалявам, то сега...всъщност май ще трябва да откажа. Искам кеш.
 Вярата в брачната клетва в комбинация със зле прикрита алчност си каза тежката дума. С мъка видя как Мери грациозно отвори входната врата и напусна полесражението, барабар с леопардовия клин. А можеше да го разкъса със зъби. Примерно.
 - И между другото, да знаеш - много се прецака ! - сложи поантата момата и зачатка с лачените обувки по коридора.
 Велика драма. Мери си отиде. Всъщност беше доста симпатично девойче. Не я видя никога повече. Птичето веднъж каца на рамото. Слънцето се скри зад голям черен облак. Прибра се вкъщи, целуна нежно съпругата и в отчаянието си сготви леща. После зачака 18-ия мераклия. Оказа се проспериращ бизнесмен.
 3 години по-късно Вълко гнявеше една клечка за зъби, слушайки небивалиците на бай Иван от Чирпан, когото търпеше по неизвестни причини толкова време.
 - Имаме някои промени и преобразувания във фирмата, поглъща ни финландска компания. Извини ме, но такива са обстоятелствата в момента! Понеделник и вторник ще ти платя стария и новия наем, и останалите няколко плюс всички разходи, за което те моля да ми кажеш сумата! Още веднъж, извинявай, и моля те, никога не казвай, че те вземам на майтап! 
 Господинът беше магнит за неприятности около първо число, когато трябваше да плаща вноските. Последователно се споминаха всичките му роднини, включително две прабаби, които живееха в Силистра. За протокола Ванката гонеше петдесетака. Дай боже всекиму живи прабаби на тая възраст. 3 пъти влиза в болница завалията с опасност за живота, 4 банки фалираха точно преди да преведат заплатите. Вълко имаше биволско търпение. Сега обаче гледаше 150 килограмовия си квартирант и кроеше план да го удуши. Тук и веднага.
- На улицата ли ще ме оставиш, да умра от глад ли искаш - жално измрънка говедото. Знаеш, боравим с милиони. Лично съм говорил с Абрамович. Чакаме 500 000 евро. Ще ти платя с лихвите. После ще почерпя. И аз съм рокаджия, купонче ще си спретнем с момиченца, за моя сметка. Бъди човек, от един край сме майка му стара, бог да те поживи теб и семейството ти !
Ох, Мери, къде си...