Апартаментът
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно момичето. Не очакваше нищо от Мери, Мери от Хасково, както се представи по телефона.
- Аз съм Мери. Да не си губим времето. Апартаментът ми харесва.
Вълко наостри големите си уши. Притесни се гадната хлебарка, която вероломно приближаваше отляво да не провали сделката. Вероятно търсеше отмъщение, тъй като сутринта изтрепа десетки нейни посестрими посредством чехъл. Ако докопа паричките мислеше да избие с Бари, макар да знаеше, че Бари винаги го дънят. Мразеше го тоя отбор.
- Но не мога да си позволя 400 - продължи Мери с напевен глас. Предлагам 300 + веднъж месечно.
Вълко за малко да глътне пластмасовата бъркалка, която дъвчеше със свирепа упоритост. Тая ебава ли се...
- Ъъъъ, това дето си мисля ...