8 июл. 2010 г., 11:45

Апостол Карамитев - биографичен очерк 

  Проза » Другие
6711 0 4
7 мин за четене

 

Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.

Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бургас. Семейството е имало две дъщери и въпреки че Дочка е започнала при тях работа като наемничка, те са се грижили за нея като за свое дете, дори са  приготвили богат чеиз за сватбата ù. Те я запознават с бъдещия ù съпруг. Духовната връзка на Апостол с майка му е била особено силна.

Бащата Мильо (1891-1943) г. е преселник от Лозенградско. Работил е като каруцар в Пристанището в Бургас.

Мильо и Дочка се венчават през 1920 г. и имат три деца.

През 1921 г. е роден по-големият брат на Апостол – Асен (починал 1993 г.) Асен дълги години беше един от най-известните бургаски фризьори.

По-малкият му брат – Димитър е роден 1928 г., занимавал се е с коневъдство и до днес живее в Бургас.

На улица “Морска” (емблематична бургаска улица, възпята от незабравимия Христо Фотев), на №  4 има поставена паметна плоча.

Въпреки че никой в семейството не се занимава с изкуство, Апостол проявява своя талант още в най-ранните си детски години. Четиригодишен е записан в детската група на Италианския лицей в Бургас, където завършва и средното си образование. Още първата година участва в представлението по случай края на учебната година със своя роля в италианска детска оперета. Това негово първо излизане на сцена е и първият път, когато изправя публиката на крака. От този миг до завършването си той е “звездата” на Гимназията. Бил е отличен ученик. Особено са му се отдавали чуждите езици. Бил е толкова добър, че още като ученик е преподавал уроци по латински.

Още в детските години се заражда и любовта му към киното. Като ученик е носел кофите с лепило на хората, които лепят афишите, за да го пускат в театъра и кината без билет.

По време на Втората световна  война Апостол служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си служба отива в София. Иска да учи в Театралната Школа, но заради поръките и паметта на вече мъртвия си баща и желанието на по-големия му брат, който го издържа докато учи, през 1947 г. записва специалност “Право” в Софийския Университет. И все пак, верен на мечтите си, едновременно с това посещава и Театралната школа. Това продължава две години.

През 1948 г. Школата е преобразувана в Държавно Висше Театрално Училище (сега НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”). Този акт на признаване на театралното образование за висше, подпомага Апостол в решението му да напусне Софийския Университет. По това време той живее на квартира в дома на големия български режисьор и негов учител Стефан Сърчаджиев. Убеден в огромния му талант и перспектива като актьор, през 1949 г. Стефан Сърчаджиев идва с Апостол в Бургас, специално, за да убеди брат му Асен, в това, че Апостол трябва да учи за актьор и че му предстои бляскава кариера. Учител на Апостол в Театралната Академия е Боян Дановски.

В няколко последователни години след завършване на висшето си образование специализира актьорско майсторство и режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград.

Карамитев е пресъздал стотици незабравими театрални и филмови роли. Неговото радиопредаване “Весел ранобудник” стана емблема на поколения българчета, които с трепет очакваха всяка сутрин Вълшебника Апостол да разкаже приказка – така както само той умееше. Любимите му приказки бяха от българския фолклор. Участва с роли в записите на десетки радиопиеси.

Друго негово амплоа е рецитацията - има запазени аудио записи на стотици стихотворения от български и световни поети, рецитирани с много дълбоко чувство. Изнасял е многобройни рецитали в цялата страна. Особено вълнуващи са неговите рецитации на текстове на български народни песни.

В началото на своята артистична кариера Карамитев участва и като водещ в първото българско цирково вариете. Има и няколко запомнящи се участия в постановки на Телевизионния театър на Българската Национална Телевизия.

За разлика от много актьори по онова време, които се страхуват да прекрачат ограничените рамки на един типаж роли, Апостол с еднакво желание, хъс и лекота играе драматични, комични и романтични роли. За него участията в радиозаписи или обикалянето на градове и села с рецитален репертоар е толкова важно, колкото и въплътяването в Шекспировите роли.

Между стотиците му театрални роли има една, която променя и личния му живот – Ромео от “Ромео и Жулиета” на Шекспир. В нея той партнира на Маргарита Дупаринова (като Жулиета). И в магията на театъра се случва и магията в живота - там, на сцената на Народния Театър, сред декорите на “Ромео и Жулиета” на 21 август 1948 г. той поставя венчалния пръстен на ръката на своята любима Маргарита (1921 - 2005), дъщеря на  Спас Дупаринов, водач на БЗНС, убит след деветоюнския преврат през 1923-та.  Маргарита е ученичка на основателя на Народния театър “Иван Вазов” – Николай Масалитинов. Двама велики актьори свързват съдбите си. И двете им деца – Маргаритка и Момчил остават в семейното професионално поприще.

С много голям резонанс в живота, както на Апостол, така и на десетки големи български актьори е решението му да започне да преподава в Театралната академия. Това решение бележи неговия живот,  оставя още една незаличима следа в българския театър и в българското кино, чрез присъствието в тях на многобройните негови талантливи ученици – Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Константин Стайков, Красимира Василева, Мадлен Чолакова, Богдан Глишев, Иван Балсамаджиев и много други.

            В документалния филм “Творчески портрет. Апостол Карамитев” (1970 г.) на режисьорката Елена Панайотова, Карамитев признава “Аз мисля, че просто съм роден даскал”. Въпреки че през преподавателската си кариера достига до титла Професор, предпочита учениците му  да се обръщат към него с “Даскале”. Не случайно синът му Момчил избира за заглавие на филма, който прави за баща си през 2006 г.- “Ваш даскал, Апостол”.

Централно място в този филм, наред със спомените на роднини, съученици, състуденти и колеги, заемат спомените на някои от неговите най-изявени ученици.

Освен като актьор и преподавател, Апостол се изявява и като режисьор, но всъщност това остава неговата голяма нереализирана мечта – да достигне и като режисьор, това, което направи като актьор.

През 1970 г. във филма на Елена Панайотова Апостол казва: «... Важни са ми следващите десет години». За съжаление, от тези негови десет години се случиха само три. Въпреки заболяването си, Апостол не престава да работи на пълни обороти. През есента на 1973 г. по време на снимките на  филма «Сватбите на Йоан Асен», той отказва да бъде заместен от каскадьор, в опасна сцена, в която трябва да влезе в студените води на река. След заснемането на този епизод здравословното му състояние рязко се влошава и на 9 ноември 1973 г. България, българският народ, българският театър, българското кино загубиха своя Принц. В своето надгробно слово колегата му Рачко Ябанджиев го изпраща с думите: «Сбогом, момко на моето поколение! Сбогом, Принце!»

 

Бургас, 5 юли 2010 г.

 

Изказвам своята специална благодарност на госпожа Мара Карамитева, съпруга на Асен Карамитев, за оказаното съдействие и  морална подкрепа за написването  на този очерк.

 

За написването на очерка са използвани  спомени на г-жа Мара Карамитева, лични спомени на авторката, както и  материали от  документални филми за Апостол Карамитев.


P.S. Статията, илюстрирана с богат снимков материал, филмография и сценичен репертоар, можете да видите тук:  http://www.spiritofburgas.web244.com/person.html

 

 

 

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова го харесвах! И всички интересуващи се хора! Жалко, че живя малко. Много ми беше интересна статията.
  • Благодаря за възможността да се запозная с биографията на Апостол Карамитев!
    Поклон пред паметта на Големия Човек и Артист!
  • Благодаря и аз!
    Поклон!!!
  • Много ми хареса!
    ПОЗДРАВИ! (6+)
Предложения
: ??:??