Един мой приятел казва следното "Нямаш право да казваш "Обичам те" при положение, че си отиваш..."
Не знам какво ме подтикна точно днес ( петък, 13-ти) да пиша за двете най-щастливи и спокойни години от моя живот... и за моя Хабиби... моят арабски принц, който няма да забравя... Може би обществената ни нагласа е още твърде негативно настроена към тази връзка - християнка-мюсюлманин... но, както се убедих, всичко в този живот се свежда до едно - до самите хора и тяхната любов... Една от причините да се разделим, беше точно това - негативната обществена нагласа, въпросът "какво ще си кажат хората"... въпреки че хората не живеят моя живот и нямат отношение към моето щастие... Истината за мен тогава беше, че срещнах просто мъж, с мироглед и отношение към живота, каквито дотогава не познавах, с отношение към жените (в частност към мен), което ме караше да се чувствам принцесата, която винаги ми се е искало да бъда...
Попаднах в неговия дом случайно - може би като всички останали - вратите м ...