Четвърта глава
В промеждутъка между първия и втория ксанакс монтажистът на моята реалност взе да накъсва сцените.
Дебелият едновежд полицай, който ме гледаше лошо и ме караше да се чувствам виновна, сякаш заради мен трябва да работи нощем. Тънкият полицай с педо-мустак, който изглежда беше сложен там, за да наблюдава дебелия да не изпусне нервите си. Пропуснатите обаждания от баба и Киро. И накрая – твърде младият следовател, който влезе и каза нещо на другите двама, от което наистина се наложи педо-мустака да успокоява дебелия, преди да го изведе отвън.
Младият следовател седна срещу мен. Трябваше няколко пъти да повтори думите си, за да ме издърпа в Тук и Сега.
– Какво казахте? – чух гласа си, но ми звучеше странно чужд.
– Така – каза следователят. – Исках да се извиня от името на моите колеги. Държат вас и хората от казиното повече от два часа и не са научили нищо, което не научих сам, а пристигнах само преди петнайсет минути и си размених няколко думи с портиера.
Примигах насреща м ...