АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО
“Желая ви само щастие. Но все пак ще има много тъмнина и, което е по-лошо, много отегчителни часове, породени както от света извън вас, така и от собствените ви умове...”
Йосиф Бродски
(из слово, произнесено в Дартмът Колидж по случай дипломирането на випуск 1989 г.[i])
Когато Йосиф Бродски ни изпращаше от Дартмът Колидж, той ни говореше за скуката. Обичайно е в такива прощални речи, всеки ред да предвещава онова състояние на слънчева доброчестивост, обещаваща благополучие. Защо намекваше такава тягост? Скуката, като повтаряемост, клише и тафталогия на времето. Изказа предположение, че никой от нас не се стреми към бедността, в противен случай не бихме постъпили в университет. А парите купували време, а времето се повтаряло. При финалните му думи ни огледа с уморени очи и, дали от носталгия или прозрение, стори ми се,че една сълза се канеше да се търкули. Вече бяха разададени дипломите, стотина младежи с бели, тъмни и жълти лица се чувстваха зрели и сериозни, а с ...