Аз и Тя

20 нояб. 2008 г., 09:59

Проза

1018 0 2

1 мин за четене

Аз и Тя

Проза

Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...

Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...

Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...!

Тя си отива с любовта и усмивката, завинаги - далеч, далеч от мен, разплакана е Тя...

Тя - моята любов и забравена с времето си отива, надалеч, надалеч, с влака... С тъга и просълзени очи измива разбитата любов...

Аз, чакам! Какво? Самота или Щастие? Не знам...!

Тя е далеч, далеч от мен, с наранено и разплакано сърце и душа...

Аз чакам! Какво? Любов или хиляди усмивки като нейната слънчева и винаги стопляща хилядите самотни сърца по света? Не знам...!

Късно е, много късно и никога не ще се върне Тя...

Аз и Тя - съдбата ни разделя и с разплакани сърца страдаме и с плач туптят нашите самотни сърца завинаги...

AnTiHrIsTa (Амбър)

2008-11-22T11:10:32+02:00

Много е хубаво. Много ми хареса
moonyy (Петър Христов)

2008-11-20T17:49:19+02:00

Според мен нещо подобно би било по-добре изразено чрез поезия.Но мисля че е добро и придава определено тежко чувство.