Plambo (Пламен Дилов)
20 19
20.11.2008 г., 9:59 ч.

Аз и Тя 

  Проза
1016 0 2
1 мин за четене

Аз и Тя

Проза

 

Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...

Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...

Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...!

Тя си отива с любовта и усмивката, завинаги - далеч, далеч от мен, разплакана е Тя...

Тя - моята любов и забравена с времето си отива, надалеч, надалеч, с влака... С тъга и просълзени очи измива разбитата любов...

Аз, чакам! Какво? Самота или Щастие? Не знам...!

Тя е далеч, далеч от мен, с наранено и разплакано сърце и душа...

Аз чакам! Какво? Любов или хиляди усмивки като нейната слънчева и винаги стопляща хилядите самотни сърца по света? Не знам...!

Късно е, много късно и никога не ще се върне Тя...

Аз и Тя - съдбата ни разделя и с разплакани сърца страдаме и с плач туптят нашите самотни сърца  завинаги...

© Пламен Дилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво. Много ми хареса
  • Според мен нещо подобно би било по-добре изразено чрез поезия.Но мисля че е добро и придава определено тежко чувство.
Предложения
: ??:??