Аз... не знам
Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не веднъж ни е докарвало до тежка депресионализация или "лека психична криза". Често откриваме себе си в хора, които не познаваме. Хора, които правят това, което ние не можем. Но те да - хората на пътя, в супера, в автобуса... тези в парка или накратко хората, които уви... ние няма да бъдем. Запълваме си времето с разсейващи неща, които по принцип не правим, не четем, не гледаме телевизия и не се разхождаме.
Винаги сме унили, с празен поглед и меланхоличен вид. Ние сме хората, които носят черно и не се показват на светлина. Онези, които ту са живи, ту не. Затваряме се в бърлогата и кротко чакаме... какво – и ние не знаем. Крием се , защото ни е страх от близост, не говорим, защото ни е страх от контакти и не спим, защото не можем да преодолеем това, в което сме се превърнали.
Просто чакаме...
Често си задаваме въпроси, чиито отговори са ни пределно ясни, но ние обичаме да се самозалъгваме. Обичаме начина си на живот, но и го мразим. И мразим себе си, не защото по-малко обичаме другите, а защото не сме като тях... и най – вероятно никога няма да бъдем. Появява се и върховият момент на себеотрицанието – ние сме това, което ти никога няма да бъдеш, защото ние сме „черните овце”, онези различните...
5:45 сутринта... слънцето почти изгря! Май е време за лягане. Имам нужда от малко сън...
© Опс Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Ние", защото това сме ние! Четенето на тези редове е все едно да четеш собствената си творба...само, че житейската. Поне така се чувствам аз докато чета писаното по-горе. Самотата, която изпитваме заобиколени от толкова много хора, защото ние не сме сами, а сме самотни, когато се чувстваме така и това е по-страшно от това да си сам. Болката, ненависта към съдбата и чувството на изтръпване в безтегловност и безсилие. Всички се чувстваме така (на всеки, когато му дойде времето) и текста иска да каже именно това! Поздравления, за "огледалото" което си сътворила за всеки един от нас !
-
Не вярвам само аз да съм тъй...
-
Не се затваряй в бърлогата си. Винаги можеш да се усмихнеш на някого и има голяма вероятност в отговор да получиш също усмивка. А това вече е нещо, нали? Прости ми, ако думите ми звучат назидателно. Просто разказът ти ме провокира да поразсъждавам. Хубав е. Всеки е имал безсънни нощи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
