АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всеблаги, лиши човека от милостта си и го предаде на рогатия изкусител. Той поверва в него също както и в теб и в дълбокото си богохулство раздаде вярата и я предаде. - "Кръв от моята кръв, плът от моята плът..."
Та, слушай бъднико моята съдба и сам отсъди. Боже, прости мен грешния и недостойния, защото милостта, ти е голема, человек е твое творение. Защото верно е казано - "един от вас ще ме предаде", а светът със седем риби се храни. Прости ме!
Бех беден отрошки син. Баща ми цял ден сведен над оралото, майка ми все в стана - в чудни шарки хубост създава, а у нас губер не знаехме. Покорно се трудеха те и духом те славеха, с дело не оскверниха името человешко. Та откъде се взех аз, съмнение сърцето да яде и дяволски грех да носи. Спасителю, ти сам ми открий как черния своите мрежи плете и душите отнема, твоята власт и сила да оспори?!
Грешна е тая земя... Раснах с животните на къра, познавах хубостите на този свет - цвят и ливаде, и биле горско, и ручей пенлив.
Това ми беше за вера като добро - твое и человешко. Вечер ме гледаше от иконата, ти, всеблаги и знаех, че ме закриляш. После дълго се лутах, знаех, че десницата ти ме направлява, но то е било некога, зарад чистотата и верата ми.
Един ден дойде игумен на манастир. Висок, побелял със сребърен кръст и броеница. Беше замислен. Влезе в дома. Нашите като не беха виждали такъв человек - знатен и духовник, го срещнаха като спасител. Майка поднасяше тавите сладко и плод с поклони и мълвеше: "Добре ни намерил, отче." За мен беше ново. Когато ме забеляза оста доста учуден, че слушах разговора. Баща ми разправяше за мъката и теготбите, и искаше съвет, а отецът със спокойния си глас отвръщаше: "Блажени са вярващите" , "Кесаревото - кесарю, божието богу..."
Заплакал съм, мислейки, че злото е победило. Но - "доброто е дело твое".
Отец Доротей - така се казваше игуменът - говори с мен. Беше видял верата ми. Пита ме за учението, но аз като не бех чувал какво е това, бех смутен. Казах му за баба Вяра - билярката и дядо Стефан - стария дървар и неговата сто и пет летна мъка по тая земя... Това бе моето учение... Харесал ли ме е, или просто е решил да направи добро на отрока, но пожела да ме вземе.
Тръгнахме. Имаше доста път до манастира, та замръкнахме в един хан. Бех още разплакан от разделянето ми с баща ми, майка ми, стадото.
Чувах още думите им през сълзи: "Сбогом, чадо. Упорствай, щото да познаеш божите и человешки дела и бъдеш голем човек." Избегах навън.
Беше мрачно и от гората хладеше. Тръгнах натам. Запилял съм се и с интерес гледах лишеите - като разчепкана вълна, големите - черни сенки на боровете и скалистите рътли. Небето - свежо и звездно, божия постол вдъхваше радост и тревогата - утихна. Много ще постоянствам, неговите дела позная... бех дете и сила в мене имаше- не знаех света, лукавия, парата...
- "Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при Мене. И който дойде при Мене, никак нема да го изпъдя!"
- "Всичко идва от Него и человек е безсилен да му се не покори" - каза отец Доротей.
- Но не е ли и злото от него, че и дяволът е негово творение, защо ни изкушава, за да го не намерим и познаем. Защото не казва ли - "Аз съм един и всемогъщ ваш Господ Бог..."
Сам отделя людете от паството си и щото те не верват и грешат, изкуплението не е право, а съд. От теб ли е отредено, или от лукавия, та нема вера и що е това в делата ти...
- Анатема, богохулнико! - неверие и разум дяволски. Невежо, ти петниш името и делото ни, вечен огън и жестока мъка - " ще настане ден на съд"...
Щото това е волята на Отца ми - всеки, който види Сина ми и поверва в него, ще има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден..."
- " Нова заповед ви давам - да се любите един другиго, като Аз ви възлюбих..." - е казал.
И ти ли, Отче, любиш света, Ти ли, Царство твое, помагаш бедниму, на вдовица и сирака. Ти ли, блудницу, помогна и добро дари? Ти ли верваш в Него, в добро и любов братска? Боже, те сквернят те! ... Нема любов и щото, Ти Боже, искаш я, а не даваш и защото пътят человечески е от тебе. Ти не спасяваш и Той не дава...
И щото "никой не дохожда при Отца ми освен чрез Мене" - "Аз съм пътят и истината и животът..."
- Анатема! Бъди трижди в три пъти проклет и прах без дух, без спомен... Да, лукави ти, ме прибра оная нощ - в гората светеше нещо, тихо идеха и си отиваха веди, бродници. Ти посегна, на камък паднах, та в кръвта ми го даде, мене отне. Отче, защо десница от мене отдръпна - аз бях детето...
Дяволът играеше в черковата, покваряваше душите, гълташе дима, покадения тамян, гасеше свещи, върлуваше като вятър, погази олтара Ти, разпятието поруга, очите извади, икони разкърти... Той се не стресна яде от пасхата, пи света вода, престоли разграби...
Боже всеблаги, кръв течеше, царят с него пируваше, отрокът от него подтикнат обезобразяваше убития и се грееше с крадено злато... Блудници показваха телата си, светият Отец - Всеблагият Патриарх пиеше и буйно играеше... дявол - лукави... Кръв, огън, безверие. Дяволът се веселеше...
И тръгнах вдън гори, и постих и се молих, без дреха и имот, без хората с Тебе... Тялото изпосте - духът бодрост не намери. Тялото беше силно, а ти вяра - убегваше ми... Нищо света не дарих, ни син, ни делва, дърво от ръка ми корен не пусна, зърно жито вода не дадох... "Всекиму според делата..."
"Камъка, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
Бех богомил... царе и боляри презирах, оръжие дигнах и убивах братята си , що крепяха царя... Борих се с лукавия и господ не просветли ме. Гориха ме - дим остана, отрязаха ушите ми, носа на псетата дадоха... Боже, що за грях сторих? Аз Тебе вервах, Тебе търсех...
Ти ме не намери. Малко ли вервах или верно е казано: "Пазете се от книжниците!" Много ли знаех, та теб разгневих и милост ми не даде. В община живях, братя ми бяха всички, жена не докоснах, убивах злото , но то е големо, а Ти не поощри ме. Ако Злото е твое и тогава защо го пращаш, ако не ли - не всемогъщ си... Теб се молих - не чу ме... Вервах, търсех - не прибра овцата блудна в стадо...
Мъстях с разбойници и леко живях, но добротата надвиваше - не можех да спя, кръв ме давеше, покой немах...Блудствах и поселища цели горяха заради ни... Убих цар и болярство ми даде новият...управлявах... Черкови вдигах, бедни и сираци крепях, учени мъже търсех, вярата да позная, търсех Те... Светът на добре да беше тръгнал , а то - с нож ми посегнаха, крадяха ме, домогваха се до дъщерите ми, моето да вземат искаха...
"И дойде един от седемте ангела: - Дойди - каза - и ще ти покажа съдбата на големата блудница, която седи на много води...с която блудстваха земните царе..."
Дяволът си играеше... С душите човешки, с делата, с вярата , с живота... немаше нищо. Ни доволство, ни път, ни смърт... дяволска игра...
"Аз съм истинската лоза и Отец ми е земеделец... Всяка пръчка в мен, която не дава плод, той я отрязва..." Какво ми взе Господи, какво право продължи... Зло - всевластно!
Към погибел - дяволска игра...Ти ли си, или в твое име лукавият играе и лъжливо е делото му, а не делата твои, человешки ли мислим... Знаеш - и зло и добро, и добро те спасява... "Бори се, Господи, с ония които се борят с мене...Изтръгни копие, та затвори пътя на гонителите ми. Кажи на душата ми:" Аз съм избавител твой!" Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдица душата ми. Защо пътят е непознаваем, Ти Господи?! Аз чакам и моля. Бъди и спаси ме! Алилуйя!
"Към тебе, Господи, извиках: "Ти се прибежище, дел мой в земята на живите! Внимавай на вика ми, защото съм много унижен, защото ще постъпваш щедро към мене..."
Дяволът си играеше... С душите човешки, с делата. С твоето добро, с моето, с Доброто, Господи. Не дава ми да побеждавам го, не отдава слава ти, не признава престола ти, царство ти...!?
Благословен да бъде Господ!... който учи ръцете ми да воюват"
Буря . Клони пращят, падат изтръгнати гиганти, вълна залива полета. Стоглави чудовища отварят паст, огън от небето помита пепелни вихри...земята се руши. Вярата къде оста? Боже, спаси, не погубвай ни!
"Непознати са делата му"... единен, безначален, Отец, син и Свят дух...
"И видех да излизат от устата на змея и от устата на звера и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби... Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което позволи да гори человеците с огън"... "И произлезоха светкавици и гласове и гръмове и стана силен трус..."
"Алилуйя! Хвалете Бога... хвалете го за мощните му дела... Всичко, що диша, нека хвали Господа...!?"
"А когато се опекоха человеците от големата жега, похулиха името на Бога..."
Нека хвалят името Господне, защото... Славата му е над небето и земята... Алилуйя! Кръв, огън, безверие...
Поех горестите на света и възкръснах! Добро и зло, път и безпътие, вяра и неверие... Знай, бъднико! Изстрадах и хиляди мъки бяха дорде Отец ме приеме..." Да бъде Славата Му!...
Тъй рекох:
21.08.82 Син Человечески, Син Божи
© Валери Качов Все права защищены