АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всеблаги, лиши човека от милостта си и го предаде на рогатия изкусител. Той поверва в него също както и в теб и в дълбокото си богохулство раздаде вярата и я предаде. - "Кръв от моята кръв, плът от моята плът..."
Та, слушай бъднико моята съдба и сам отсъди. Боже, прости мен грешния и недостойния, защото милостта, ти е голема, человек е твое творение. Защото верно е казано - "един от вас ще ме предаде", а светът със седем риби се храни. Прости ме!
Бех беден отрошки син. Баща ми цял ден сведен над оралото, майка ми все в стана - в чудни шарки хубост създава, а у нас губер не знаехме. Покорно се трудеха те и духом те славеха, с дело не оскверниха името человешко. Та откъде се взех аз, съмнение сърцет ...