“Аз съм...”
– Няма кой да ти помогне…– дебел, плътен глас, шептеше в ухото ѝ, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото ѝ да настръхне. Студенина се разнесе из ставите ѝ, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът ѝ бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите ѝ, започвайки да белязва тялото ѝ малко, по-малко. В един момент Ема знаеше какво ще се случи и вече се бе подчинила. Всяко едно негово докосване сякаш крадеше още от силата ѝ, карайки я да забрави как да контролира крайниците си. Там, пред офиса, Ема почувства най-ужасната болка. Там, където гъстата мъгла прикриваше случилото се и обгръщаше това ужасяващо дело. Там, един непознат и отне нещо много скъпо. Там някъде, един мъж успя да открадне и последното късче от душата ѝ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Матева Все права защищены
