26 авг. 2014 г., 20:36

Аз, той и материалното

1.1K 0 2
1 мин за четене

Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, които ти не можеш да изпълниш без пари. Искам да посетя най-различни места, а ти да стоиш на село при родителите си. Обичам да флиртувам, без да задълбавам, а ти искаш да бъда само твоя. Не съм кучка. Напротив, дори съм стеснителна. Обичам да будувам през нощта и да те наблюдавам. Обичам нощта, толкова, колкото и деня. И теб те обичам, но просто искам да постигна целите си. Стоенето с теб, нощите пред камината, виното и целувките не са достатъчни, за да ме задържат. Просто имам нужда от повече. А ти нито имаш възможността, нито желанието да ми го дадеш. Не те обвинявам, за което. Аз съм многолика, но не и фалшива. Пъстра личност съм. Имам най-различни неща, за които да мечтая, и които да осъществя. Любовта не винаги е най-важното. И тъй като ти не си склонен към саможертви, също като мен, тогава къде остава любовта?! И все пак. Обичам те. И себе си обичам. През повечето време...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Xpl Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мисля, че парите ще ти дадат всичко това! Те могат да осигурят комфорт и лукс, но няма да ти дадат пълнота, нито удовлетворение! Най-важните неща са безплатни, понеже нямат цена! Замисли се и не намесвай любовта, тя няма място при сметките...
    Не те съдя, искам да разбереш,, че не всичко е пари, парите развалят хората... Цени истинските неща, дребни на вид, а големи!
    Ако искаш, прочети моя разказ "Що така, бе Венче".
  • Олекна ли ти като го написа?

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...