Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, които ти не можеш да изпълниш без пари. Искам да посетя най-различни места, а ти да стоиш на село при родителите си. Обичам да флиртувам, без да задълбавам, а ти искаш да бъда само твоя. Не съм кучка. Напротив, дори съм стеснителна. Обичам да будувам през нощта и да те наблюдавам. Обичам нощта, толкова, колкото и деня. И теб те обичам, но просто искам да постигна целите си. Стоенето с теб, нощите пред камината, виното и целувките не са достатъчни, за да ме задържат. Просто имам нужда от повече. А ти нито имаш възможността, нито желанието да ми го дадеш. Не те обвинявам, за което. Аз съм многолика, но не и фалшива. Пъстра личност съм. Имам най-различни неща, за които да мечтая, и които да осъществя. Любовта не винаги е най-важното. И тъй като ти не си склонен към саможертви, също като мен, тогава къде остава любовта?! И все пак. Обичам те. И себе си обичам. През повечето време...
© explose Всички права запазени
Не те съдя, искам да разбереш,, че не всичко е пари, парите развалят хората... Цени истинските неща, дребни на вид, а големи!
Ако искаш, прочети моя разказ "Що така, бе Венче".