Като че ли на изпроводяк в живота ми, съдбата реши да ми подари среща с незабравимо откровение от незабележимите край нас хора. Онези, които носят у себе си истинската човещина и съвсем неволно, без умисъл, чрез своите постъпки я раздават на околните.
Този пролетен ден вървях по „Цар Борис“ когато познат глас ме повика:
- Господине!
Обърнах се. Почти до мен се усмихваше лъчезарно една отскорошна позната:
- Помните ли ме, аз съм Стела?
Разбира се че я помнех. В последно време семейството ми се превърна в почти редовен клиент на разположената на тази стара софийска улица „Манджите на Баба“, Вътре човек можеше да открие, и то на на съвсем прилични цени, винаги прясно приготвена много вкусна храна. Там Стела работеше в удивителен синхрон със своята колежка и имах чувството, че са си лика-прилика по характер. От време на време влизах с оправдано любопитвство за клиент:
- Я да видя днес какво ми е приготвила баба!
На което Стела и нейната колежка се засмиваха и започваха да изброяват ястията ...