Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.

Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.

     - Кральо смотан, помощ пращам аз. Баба Яга и Казчей Безсмъртни. Пълна каруца пълна с водка. Много е добра!

Мина седмица, мина две и на третата бабата дойде. Странна, грозна ама яка.

     - Кральо смотан, къде да си отворя къщата?

Кралят притеснен, че тя така говори и вика:

     - Бабо лоша си! Къщата си отвори в най-крайната гора. Ей таммм. След три хълма.

Без да се обръща тръгна си с каручката. Краля извика баш накрая:

     -Бабо а Казчей?

Баба нещо си измрънка и си продължи. Краля прати войници двама да проверят и да му кажат. Три дни да стоят и да я върнат.

И така Яга с каруцата и едно магаре и...

Дните си минаваха. Един от войниците се върна да разкаже що е видял. Много притеснен. Говори трудно.

     - Кральо мой честити! Чест и власт за теб! Яга странна си е много. Стигна в гората. Каруцата отвори. Пълна с боклуци всякакви и някакви буркани. Мрънкаше си само. После сякаш каруцата изправи на крака. Каруцата разходи се, избра си място  и на къща стана! Ей така господар! Гарвани дойдоха и и боклуците събраха вътре. Някакси ограда стана. Портичка една. Яга взезна вътре. Опитах се да влезна вътре не успях.

-Е как така?

     -Господарю само пробвам, нещо става и си ме боли. И си боли...

Всички гледаха го треснати, объркани, уплашени. Краля прави се на шеф, изправя се и казва:

     -Така пращам Магьосника да провери!

И както си му е реда на мотики се напиха. Магьосника, малко притеснен торбата си взе и тръгна. Ще трябва да разбере кой стои пред него. Качи на една ела висока, гледа вътре що Яга прави. Огън. Всичките боклуци наредени в къщата. Да пише всичко, всичко. Но да пише беше трудно. Врана обикаляше и го нападаше. Така, че писането беше трудно, грозно, болно. През нощта кафе направи, гледа, пише. Всичко се променяше. Къщата разходи се из целия им двор. Оградата променяше. Изведнъж извади и глава, опасна страшна свързана с оградата. Баба на дракона качи се и полетяха. На сутринта се върнаха. Магьосника забяга се към Краля.

     - Кралю мой любими. Вечно да венчуваш! Яга си е луда много. Помощ има! От дракон кралю мой!

После дълго той разправя, краля притеснен, умниците му също. Най се радва шута! Целия в смях.

При краля Яга си отиде. Той си я я запита:

     - Яга как ще се оправиш?

- Лесно!!!

- Как?

- Седмица, готова съм.

- Кой ще ти помага?

- Никой. Казчей ще ми помогне.

- А войниците?

- Да почиват. Да им да пият. И на мен!

И си тръгна. През нощта с Казчей се срещнаха с баба. Тя си ги измами, както му е реда, погониха се и седнаха да поговорят.

     -Бабо много си добра! С Казчей си те харесваме! Ела с нас!

-Ех бабината ти смотана. Ама и аз ви харесвам. Казчей ми дай!

-Да бе да! Той е гадже мое. Не си и го помисляй!

Баба си припадна. Едвам я вдигнаха. Осефери се. Запалиха цигара.

     -Признавам Яга ти си Number one!

-Добра съм. Бях мила и красива. Но къдрите ги няма вече...

-Яга! С вас съм. Но не тръгвам с вас. Метлата ще ти пратя ако ми потрябвате.

-А пък аз Казчей. Той безсмъртен е. И дракон. Ще ти помогнем бабо! Но спирай да гъделичках хората. Ясно?

-Лесно Яга, лесно. Ти пък злато пълно в каруца. Ясно?

-Разбрах ме се! Дай лапа.

-Имам помощ ей сега. Правя клан Гъди Мъди. Ще ми помогнете ли?

-Какво ще искаш ти от нас?

-Нищо. Нищо не се иска от вас. Елате на събора. Ще разберете.

-Лесно!

-И още. Приятел мой закъса здраво. Шмръц се казва. Той е шефа на клана. Ще ми помогнете ли?

-Къде е той?

-В Бургас.

-Че то е до Ахелой. Ще ти помогнем. Кой ли ще ни спре!

-Яга борим се с смях.

-Яко! Брой ни. Половината каруца е за клана.

-Какво ти искаш?

-Спри да гъделичкаш. Ше ги тормозим. Обещавам. Няма да повярваш.

-Лесно бабиното, лесно. Дай пет. Обичам те! И теб Казчей!

-Само не помисляй...

-Хи,хи,хи,хи,хи,хи.