Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смотан, помощ пращам аз. Баба Яга и Казчей Безсмъртни. Пълна каруца пълна с водка. Много е добра!
Мина седмица, мина две и на третата бабата дойде. Странна, грозна ама яка.
- Кральо смотан, къде да си отворя къщата?
Кралят притеснен, че тя така говори и вика:
- Бабо лоша си! Къщата си отвори в най-крайната гора. Ей таммм. След три хълма.
Без да се обръща тръгна си с каручката. Краля извика баш накрая:
-Бабо а Казчей?
Баба нещо си измрънка и си продължи. Краля прати войници двама да проверят и да му кажат. Три дни да стоят и да я върнат.
И така Яга с каруцата и едно магаре и...
Дните си минаваха. Един от войниците се върна да разкаже що е видял. Много притеснен. Говори трудно.
- Кральо мой честити! Чест и власт за теб! Яга странна си е много. Стигна в гората. Каруцата отвори. Пълна с боклуци всякакви и някакви буркани. Мрънкаше си само. После сякаш каруцата изправи на крака. Каруцата разходи се, избра си място и на къща стана! Ей така господар! Гарвани дойдоха и и боклуците събраха вътре. Някакси ограда стана. Портичка една. Яга взезна вътре. Опитах се да влезна вътре не успях.
-Е как така?
-Господарю само пробвам, нещо става и си ме боли. И си боли...
Всички гледаха го треснати, объркани, уплашени. Краля прави се на шеф, изправя се и казва:
-Така пращам Магьосника да провери!
И както си му е реда на мотики се напиха. Магьосника, малко притеснен торбата си взе и тръгна. Ще трябва да разбере кой стои пред него. Качи на една ела висока, гледа вътре що Яга прави. Огън. Всичките боклуци наредени в къщата. Да пише всичко, всичко. Но да пише беше трудно. Врана обикаляше и го нападаше. Така, че писането беше трудно, грозно, болно. През нощта кафе направи, гледа, пише. Всичко се променяше. Къщата разходи се из целия им двор. Оградата променяше. Изведнъж извади и глава, опасна страшна свързана с оградата. Баба на дракона качи се и полетяха. На сутринта се върнаха. Магьосника забяга се към Краля.
- Кралю мой любими. Вечно да венчуваш! Яга си е луда много. Помощ има! От дракон кралю мой!
После дълго той разправя, краля притеснен, умниците му също. Най се радва шута! Целия в смях.
При краля Яга си отиде. Той си я я запита:
- Яга как ще се оправиш?
- Лесно!!!
- Как?
- Седмица, готова съм.
- Кой ще ти помага?
- Никой. Казчей ще ми помогне.
- А войниците?
- Да почиват. Да им да пият. И на мен!
И си тръгна. През нощта с Казчей се срещнаха с баба. Тя си ги измами, както му е реда, погониха се и седнаха да поговорят.
-Бабо много си добра! С Казчей си те харесваме! Ела с нас!
-Ех бабината ти смотана. Ама и аз ви харесвам. Казчей ми дай!
-Да бе да! Той е гадже мое. Не си и го помисляй!
Баба си припадна. Едвам я вдигнаха. Осефери се. Запалиха цигара.
-Признавам Яга ти си Number one!
-Добра съм. Бях мила и красива. Но къдрите ги няма вече...
-Яга! С вас съм. Но не тръгвам с вас. Метлата ще ти пратя ако ми потрябвате.
-А пък аз Казчей. Той безсмъртен е. И дракон. Ще ти помогнем бабо! Но спирай да гъделичках хората. Ясно?
-Лесно Яга, лесно. Ти пък злато пълно в каруца. Ясно?
-Разбрах ме се! Дай лапа.
-Имам помощ ей сега. Правя клан Гъди Мъди. Ще ми помогнете ли?
-Какво ще искаш ти от нас?
-Нищо. Нищо не се иска от вас. Елате на събора. Ще разберете.
-Лесно!
-И още. Приятел мой закъса здраво. Шмръц се казва. Той е шефа на клана. Ще ми помогнете ли?
-Къде е той?
-В Бургас.
-Че то е до Ахелой. Ще ти помогнем. Кой ли ще ни спре!
-Яга борим се с смях.
-Яко! Брой ни. Половината каруца е за клана.
-Какво ти искаш?
-Спри да гъделичкаш. Ше ги тормозим. Обещавам. Няма да повярваш.
-Лесно бабиното, лесно. Дай пет. Обичам те! И теб Казчей!
-Само не помисляй...
-Хи,хи,хи,хи,хи,хи.
© Росен Балабанов All rights reserved.
https://otkrovenia.com/bg/proza/istoriyata-na-baba-gydi-mydi