Изпратени

Уроци по

Вървяха по пясъка омърлушени и от време на време поглеждаха вълните.
- Ех да имаше малко чипс поне... - мърмори си Ти.
- И един студен айрян... - добавя Шмръц.
- И сладолед! - добавя тя със светнали очи.
В блясъка също така се оглеждаше и нещо голямо повдигано от морето.
- Виж, виж, виж!!! - Тя вече подскаше и сочеше към нещото.
Щмръц се вторачи. От време на време някоя вълна го скриваше от погледа му, но все повече му приличаше на голяма риба.
Седнаха да мислят. Морето не е от най-доволните днес и не е много сигурно дали ще им го даде. Но както си знаеш гладна мечка хоро не играе пък особено като ти свири корема.
- Влизам - каза Шмръц, разхвърли се и скочи от скалите.
Морето го гледаше, гъделичкайки го с дълги кафяви водорасли. Колкото по близо приближаваха все повече приличаше на риба. Храна!
- Нищо не чувам викай по-силно! - Но Морето се забавляваше като взимаше звука и го мяташе надълбоко гледайки кръгчетата.
Накрая Шмръц се провикна с пълен глас:
- Делфин!!!
Ти подскачаше от радост и вече си представяше огромна пържола в огъня.
Скоро и Шмръц се довлече и легна уморен на пясъка. Делфина стоеше до скалите. Морето си играеше с него и изглеждаше като жив. Ти не спираше да бърбори и обикаля, но не я слушаше. Проговори стомаха му и въпреки, че не искаше да стане отиде да разгледа животното.
- Ти яла ли си някога Делфин?
- Не... Идея си нямам...
Все пак Щмръц спретна един огън и седнаха замечтани в него. Стомасите им припяваха:
-Хи, хи, хи...
- Какво ще правим сега?
Секунда по-късно Шмръц плюеше пясък и хвърляше мълнии. Баба се усмихваше, а метлата обикаляше припряно.
- Ама ти май не си знаеш мястото! - щракна с пръсти и метлата скокна веднага в морето да си загаси дупето. Всички се заливаха от смях.
- И какви каши сте забъркали хаймани с хаймани такива - избоботи Баба с насмешка. Ти изсипа водопад от думи, но Баба скоро я прекръсна.
- На колко е равно Х?
- Безкрайност! - вдигна гордо глава Ти.
- Точно така! Безкрайно са възможностите за решаването на всеки проблем бре шматки. Но понякога не е лошо да имаш и по някой друг приятел наоколо като го закъсаш. Мисля да Ви запозная с Дракона.
- Кой е Той!- възкликнаха  и двамата.
- И аз съм гладна. Първо да хапнем после ще Ви разкажа за Той, че не ме бива на празен стомах.




Опънаха се блаженно около огъня. Щмръц ровеше с една пръчка замислено.
- Време е Бабо.
- Добре. Слушайте ме внимателно! Няма да повтарям - притури гласа си Баба. - Казват, че нявга имало различно време. Тогаз се разхождали и дракони и самодиви въй и Еднорози имало. Станало беда. При игра една самодива изпуснала пръчката си и тя паднала върху един Нелик дракон. Вмигом той се превърнал в камък. Голяма красива скала на която аз се отзовах да гледам залеза в Морето.

Морето тъгуваше много за Той. Не можеше да си говори с него вече. Не знаеше каменски. Роеше сълзи и нито Любовта нито Надеждата успяваха да го усмихнат. Тогаз един смахнат старец минал наоколо, седнал да почине, да похапне и дремне. Ама не успявал. От туй сълзене не могъл да заспи.
- Какво си се размрънкало такова! Какво толкоз си загубило, че ще ме удавиш в сълзи. - Искам да посля!
Разказало му за Той докато подсмъркало.
- Е заради туй ли е всичко! - усмихнал се стареца.
- От туй не се умира - вече през смях.
- Слушай сега бре шматко. Има решение. Намери Цветето на Живота, щипка уши от таралежи и най - важното! Пастърма от Делфин. Така можеш да го съживиш.
Скокнало Морето. Хукнало да търси. Бързо намерило уши, доста време му отнело да намери Цветето, но с пастърмата каквото и да се опитвала - греда. И туй си е нормално. Пазител на морските твари е все пак. Трябва някой да му я дари.

- И да се стягате, ей маскари! Края на лятото наближава! Като конска пръдня ще излети. 

-Трябва да се подготвим добре за годишната среща на клана. 

- Той е наблизо. Ей сега ще ни метне хайманина - метнаха се метлата и си биха петите

Следва...