Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да стои обаче без работа дълго време, защото имал още няколко години до пенсия. Поразпитал тук-там, опитал и чрез познати - нищо. Затова и когато разбрал, че в една фирма за производство на мебели търсят хора, той бил на седмото небе от щастие. Отишъл в предприятието и му насрочили интервю за другия понеделник.
Изнизали се дните и момента на истината настъпил. Комшията се събудил в отлично настроение, убеден, че от днес ще има нова работа. Не страдал от липса на самочувствие:
- ''Майсторче си е бай ти Веско, тези две ръце всичко могат!'' - надъхвал се той наум, без да подозира, че проблемът ще дойде от друга част на тялото, а не от ръцете.
Доброто настроение на съседа се повишило още повече, когато усетил приятния аромат, идващ от кухнята.
- ''Пицаа! Ех, тази моя Радка как ми угажда! Ще и се отблагодаря аз довечера, когато си легнем!'' - мислел си той, докато се облизвал в очакване на апетитната закуска.
Без да предполага, че чувството на благодарност скоро ще бъде заместено от не толкова приятни емоции, бай Весо си измил лицето и се запътил към кухнята.
Там го чакала цяла тава с току-що изкарана от фурната пица!
Радка обичала да глези мъжа си, затова и станала рано-рано, за да приготви любимата му италианска вкусотия. Но както споменах и по-рано - жена с телефон е равно на бедствие. Сложила Радка тавата във фурната и се обадила на Събка - комшийката от третия етаж. А както знаем, за жените намирането на тема за разговор никога не е било особен проблем. От времето, през готварските въпроси, до обсъждането на всички живущи във входа - приказките продължили, дори и когато пицата станала готова и била извадена от фурната. Разсеяна от разговора относно последния епизод на Биг Брадър, Радка взела шишето с чили сос и сложила обилно количество от него върху пицата, убедена, че държи в ръцете си кетчуп.
А бай Весо имал остра непоносимост към лютото, която се изразявала в силно раздразнение на стомашно-чревния тракт и твърде чести посещения на тоалетната. Още с първата хапка кандидат-работникът разбрал каква е работата, но лакомията му надделяла и той изял две прилични парчета, като междувременно мърморел на обичната си съпруга как може да е ''такава отнесена и заблеяна патка'' . След това, въпреки лошото си предчувстиве, бай Весо се насочил към паркинга. Още докато палил колата, комшията усетил накъде отиват нещата, но вече нямало връщане назад.
Предприятието било наблизо и след пет-шест минути неразположеният човек бил в офиса на шефа. Стиснали си ръцете и бай Весо се настанил на удобния стол, но още със сядането усетил остър дискомфорт в седалищната област. Опитал се нашия човек да се сдържи, но успял да устиска само около минута и ще-не ще смотолевил плахо лъжа, която предвидливо си наумил да изрече в случай на нужда:
- Много се извинявам, но ще трябва да отида до колата, че забравих да я заключа, а портфмонето ми е там.
След това напуснал чевръсто стаята и се изстрелял към тоалетната със скорост, на която биха завидяли доста спринтьори олимпийци. Посещението във Ве Це-то, обаче, не се развило по план и вместо две-три продължило цели двадесет минути, през които бай Весо си подмятал наум неособено ласкави изрази към любимата си Радка. Естествено, темата за лакомията си той подминал тактично, макар и тя да имала основни заслуги за сегашното му положение. Когато приключението му в тоалетната най-после завършило, бай Весо решил, че му е прекалено неудобно да се върне на интервюто и тихомълком се изнизал от сградата. Едва прекрачил входа и, обаче, клетникът усетил силен напън и понеже наблизо нямало подходящо място за облекчаване на нуждите му, той се върнал с бясна скорост към мебелния цех, казвайки на охраната, че е забравил някакви документи.
Минути преди това, обаче, шефът на фирмата също отишъл в тоалетната и се настанил в една от свободните кабинки. Бай Весо не подозирал за чуждото присъствие и започнал да се жалва на глас, докато извършвал неособено приятното си занимание:
- Ех, Радке, Радке, каква си ми овчица заблеяна... Как ще сложиш чили вместо кетчуп...
В този момент отдясно се чул познат глас:
- И ти ли имаш проблеми с лютото, колега? Моята мила женичка къде е спала, какво е правила, сложила снощи на манджата от лютия червен пипер. Две лъжици изядох само и цяла вечер прекарах в клозета. Днес уж ми поотмина, ама на - сега пак ме почна...
След като преодолял първоначалния си шок, бай Весо го ударил на лаф с високопоставения си съсед по нужник. Разговорът започнал с изказване на съмнения относно интелигентността на половинките им, но понеже и двамата не били напреднали с дейността си, се проточил и стигнал до въпроса с кандидатурата за работа на Радкиния мъж...
А самата Радка все пак си получила обещаното отблагодаряване, защото общата неприязън към лютото явно сближила двамата мъже и бай Весо се сдобил с работата.
-
© Калински Все права защищены