БАРБИ

                                                           (съвременна приказка)

                            І ЧАСТ

     В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
     - Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли днес как всички ми се възхищаваха? - попита тя другите играчки и високомерно ги огледа.
     - Точно теб ли пък? - отвърна й Оловният войник и оправи шапката си.
     - Разбира се, че точно мен! Мога да танцувам, да се смея, казвам "мама" и мога да пея. Ако знаете колко бързаха днес във фабриката да ме направят, за да бъда тук преди Коледа!
     - Я стига си важничила! - каза Плюшеното мече. - Всички сме тук, за да носим радост на децата!
     - Ти пък каква радост можеш да носиш - засмя се куклата и разлюля златните си кърици. - Нито имаш моята коса, нито сините ми очи, а бялата ми вечерна рокля двама моделиери я измислиха. Красива е, нали? - и щастливо затанцува. - Ти си един грозен, дебел, с клепнали уши плюшен мечок! И още дълго ще стоиш на рафта!
     - Я кажи още нещо за клепналите уши и ще заръфам бялата ти вечерна рокля - изджафка от другия край Голямото черно куче, което изглеждаше почти истинско.
     - О, колко сме невъзпитани! - тропна с крак красивата кукла. - Но аз сизнаех, че ще ми завиждате! Още когато продавачката ме сложи на това място и всички деца се скупчиха около мен, знаех, че ще си имам неприятноисти!... Ох, кой ли ще ме купи утре? Дано да е някое добро дете, та да си поживея!...
     - А може да е такова, дето ще щипе хубавото ти лице и всеки ден ще променя прическата ти. О, колко хубаво ще си поживееш тогава! - заимитира я Оловният войник.
     - Стига сте се карали! - мъдро се обади Синьото слонче. -Раз0бира се, че всички ще ни купят. Утре вечер е Коледа!
     Тихо ридание наруши тишината. Всички играчки се обърнаха към тъмния ълъг на най-добнвия рафт, където с гръб към всички едно Жълто гумено пате тихо плачеше.
     - Само мен никой няма да купи - прошепна с въздишка то.. - Моите братчета ги купиха още през лятото, когато децата отиваха на море. Останах само аз. Вече никой няма да ме купи. Никой...
     "О, не!" - прехапа устни старата сребърна луна и тъжно се залюля.
     - Хей, не говори така! - обади се с прегракнал от вълнение глас Плюшеното мече. - Нали ти казах, утре е Коледа!
     - Какво като е Коледа? Аз съм играчка за лятото...
     - Измислих! - извика Оловният войник. - Ще се разместим така, че Патето да е на най-видно място.
     - И как ще направим това? - попита Голямото черно куче.
     - Трябва да помисля - отговори Оловният войник, повдигна шапката и почеса главата си. - Трябва да помисля...
     - А кое е това място? - попита Синьото слонче.
     Всички се спогледаха. Наистина, кое е най-хубавото място на щанда?