(съвременна приказка)
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли днес как всички ми се възхищаваха? - попита тя другите играчки и високомерно ги огледа.
- Точно теб ли пък? - отвърна й Оловният войник и оправи шапката си.
- Разбира се, че точно мен! Мога да танцувам, да се смея, казвам "мама" и мога да пея. Ако знаете колко бързаха днес във фабриката да ме направят, за да бъда тук преди Коледа!
- Я стига си важничила! - каза Плюшеното мече. - Всички сме тук, за да носим радост на децата!
- Ти пък каква радост можеш да носиш - засмя се куклата и разлюля златните си кърици. - Нито имаш моята коса, нито сините ми очи, а бялата ми вечерна рокля двама моделиери я измислиха. Красива е, нали? - и щастливо затанцува. - Ти си един грозен, дебел, с клепнали уши плю ...