Баскервилската мечка
Баскервилската мечка
От една седмица мълчи като гъз. Сърдит. Закачил е един чаршаф между двете легла, нещо като Берлинска стена между гадняра Куш и ангелчето Дечо. Комуникацията от негова страна става чрез бележки под чаршафа, на "Вие " естествено. "Господин Занев, ако сте приключили с учебника по ТММ, бъдете така добър да го оставите на масата" , или, "Мисля, че е крайно време да изгасим осветлението в стаята. Минава полунощ". Представяте ли си. Минавало полунощ. Направо ще загина от майтап.
В януарска сесия сме. МЕИ-то е мозъчна инквизиция. Ученето е и трудно и много, за чертежите да не говорим. Решихме да караме Нова година на Мусала. Цялата тумба с мадамите. Вече не помня точно, но пътя от Боровец до х.Мусала беше нещо към 5-6 часа ходене. Който е бил на хижа знае. Голям купон е. Няма друго място, където човек да се чувства толкова уютно. През деня се нащуряхме на воля. Качвахме се до върха. Добре че имаше въжета да се държим, защото там вятърът е страшен. Вечерта направихме софрите. Хахо, хихо, весела работа. Понаправихме главите и се качихме да дремнем горе на наровете. Някои мацки дойдоха с нас. И точно в тоя момент, моя човек реши да се прави на интересен. Няма да обсъждам чувството му за хумор, защото то и без това ще ви стане ясно. Ще вметна само, че бяхме решили с Ванката и Жоро да тръгваме към 3 часа за да хванем автобуса за София. Та нашия решил да си прави майтап и да ни плаши. "Абе, копелета, вие чухте ли нещо да вие вънка? Много вълци имало тая година. Вече били изяли към пет шест човека. Чували ли сте за баскервилското куче. Било голямо като теле и муцуната му била намазана със фосфор. И само като го видиш и получаваш разрив на сърцето. " След тия подробности мацките се изнизаха, но оня е зациклил и спиране няма. "Представяте ли си го, сега да обикаля наоколо. " По едно време ми писна. "Дечка, ти сега нещо да ни плашиш ли си решил и си се шегуаш по твоя си начин." "Не, бе копелета, за вълците е вярно. Обаче нали сме четирима, ще вземем по един кол и няма страшно." Мислех, че ще млъкне до тука, но не би. Латерна. Продължи за гробницата със седемте ключалки, изреди всички вампири и таласъми, духове призраци и тем подобни. Не можахме да мигнем. Към три часа тръгнахме надолу. Студено, тъмно като в рог. Нашият води отпред с едно фенерче. Викам им на Жорето и Ваньо. "Намислил съм му един номер на тоя. От вас се иска само да вдигате олелия и да тропате силно с крака." Вървим, вървим, отхвърлихме половината път. По едно време им викам. "Копелета изчакайте малко, че ме хвана нещо сюгюня. Баклавата май ми дойде много." Отивам малко настрани в гората и се правя, че ще акам. Съответно издавам и придружаващи звуци. След малко събрах няколко съчки и започнах да ги чупя. Изръмжах силно и после като се развиках "Бягайте, копелета, мечка!" Ония двамата викат и тропат а моя човек хвърчи и даже не се обръща. Вярвате ли ми. Такъв майтап няма. Падаме по земята от смях. По едно време нашия се усетил и се връща. "Какво се хилите бе. Чух я като изръмжа. Ти видя ли я, бе Куш?" "Как да не я видя бе. На десет метра от мене беше. Една такава грамадна като теле и цялата и муцуна беше намазана с фосфор. Сигурно е била баскервилската мечка." А Ванката му вика. "Дечка, ако имах един хронометър да ти засека, сега щеше да се световен шампион. Че ти взе 100 метра за пет секунди бе." И в тоя дух, попиляхме го. Оттогава съм персона нон грата и ми се пишат бележки на "Вие".
Куш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Куш Все права защищены
