Баскервилската мечка
В януарска сесия сме. МЕИ-то е мозъчна инквизиция. Ученето е и трудно и много, за чертежите да не говорим. Решихме да караме Нова година на Мусала. Цялата тумба с мадамите. Вече не помня точно, но пътя от Боровец до х.Мусала беше нещо към 5-6 часа ходене. Който е бил на хижа знае. Голям купон е. Няма друго място, където човек да се чувства толкова уютно. През деня се нащуряхме на воля. Качвахме се до върха. Добре че имаше въжета да се държим, защото там вятърът е страшен. Вечерта направихме софрите. Хахо, хихо, весела работа. Понаправихме главите и се качихме да дремнем горе на наровете. Някои мацки дойдоха с нас. И точно в тоя момент, моя човек реши да се прави на интересен. Няма да обсъждам чувството му за хумор, защото то и без това ще ви стане ясно. Ще вметна само, че бяхме решили с Ванката и Жоро да тръгваме към 3 часа за да хванем автобуса за София. Та нашия решил да си прави майтап и да ни плаши. "Абе, копелета, вие чухте ли нещо да вие вънка? Много вълци имало тая година. Вече били изяли към пет шест човека. Чували ли сте за баскервилското куче. Било голямо като теле и муцуната му била намазана със фосфор. И само като го видиш и получаваш разрив на сърцето. " След тия подробности мацките се изнизаха, но оня е зациклил и спиране няма. "Представяте ли си го, сега да обикаля наоколо. " По едно време ми писна. "Дечка, ти сега нещо да ни плашиш ли си решил и си се шегуаш по твоя си начин." "Не, бе копелета, за вълците е вярно. Обаче нали сме четирима, ще вземем по един кол и няма страшно." Мислех, че ще млъкне до тука, но не би. Латерна. Продължи за гробницата със седемте ключалки, изреди всички вампири и таласъми, духове призраци и тем подобни. Не можахме да мигнем. Към три часа тръгнахме надолу. Студено, тъмно като в рог. Нашият води отпред с едно фенерче. Викам им на Жорето и Ваньо. "Намислил съм му един номер на тоя. От вас се иска само да вдигате олелия и да тропате силно с крака." Вървим, вървим, отхвърлихме половината път. По едно време им викам. "Копелета изчакайте малко, че ме хвана нещо сюгюня. Баклавата май ми дойде много." Отивам малко настрани в гората и се правя, че ще акам. Съответно издавам и придружаващи звуци. След малко събрах няколко съчки и започнах да ги чупя. Изръмжах силно и после като се развиках "Бягайте, копелета, мечка!" Ония двамата викат и тропат а моя човек хвърчи и даже не се обръща. Вярвате ли ми. Такъв майтап няма. Падаме по земята от смях. По едно време нашия се усетил и се връща. "Какво се хилите бе. Чух я като изръмжа. Ти видя ли я, бе Куш?" "Как да не я видя бе. На десет метра от мене беше. Една такава грамадна като теле и цялата и муцуна беше намазана с фосфор. Сигурно е била баскервилската мечка." А Ванката му вика. "Дечка, ако имах един хронометър да ти засека, сега щеше да се световен шампион. Че ти взе 100 метра за пет секунди бе." И в тоя дух, попиляхме го. Оттогава съм персона нон грата и ми се пишат бележки на "Вие".
Куш
© Куш All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дожаля ми за мечката. Егати стреса е получила. Аз бях чувал че по едно врема в Рила се е появила една бяла мечка. Може да е била тая. Побеляла е от страх сигурно.
-
Прав си за реалния живот и фантазията. Един мой познат на млади години загубил кравата в Рила, над Говедарци. Прибрал се, като очаквал да се е върнала сама. Баща му, като го видял да се връща без кравата, го подбрал да ходи обратно да я търси. Естествено, момчето се върнало, но било вече на смрачаване... по едно време зад един храст гледа - кравата си лежи спокойно и не мърда. Нашият като се ядосал, взел една сопа, приближил се и яко шибнал кравата. Кравата обаче изревала и се надигнала - мечка било, ама в сумрака не видял. И двамата хукнали в различни посоки... прибрал се побелял... Ама после, когато разказваше, винаги падаше голям смях с тая "крава"...
-
Елена и Дочка, може би нямам развито чувство за чиста литература (нямам и претенции), но за мен няма нищо по-ценно от истинската история и хумора в нея, защото и най-развинтената фантазия не може да измисли такива случки, каквито ни поднася реалния живот.
-
Спомних си...Преди години... Пет човека напъхани в двуместна палатка в околността на хижа Тъжа, нощен мрак и трошащи се съчки все по - наблизо.Най-храбрият излезе от палатката и закрещя ... от смях.Оказа се заблудено теле...
Благодаря ти за настроението. -
А бе, душа, ама щях да ритна камбаната от смях)))))))))
Тоя маршрут съм го минавала много пъти и си представих съвсем ясно ситуацията. Не само - при един преход в Рила, на път за хижа Скакавица, не срещнахме никакви хора. Докато вървяхме, се шегувахме, че имало много мечки и отвреме навреме някой насочваше вниманието ни на някакви стъпки в снега... или се ослушвахме при звуци от чупене на клонки. Точно както си го описал, само че си беше истина. Аз лично много се смарангясах, защото шубето яко ме подгони... Когато стигнахме до Скакавица, се оказа, че наистина имало мечка стръвница и то точно по тия места, дето минахме през деня. Бяха забранили минаването на туристи в обратна посока по същия маршрут, ама на нас кой да ни каже, за нашата посока нямаше никакви забрани, предупреждения... ама и хора нямаше
Та сега си го представих и ... мани... още не мога си поема дъх нормално.
Ееее, мерси ти за настроението и спомените! -
Оооо, Ади, моите оценки са новост за тоя сайт. Гордея се с тях. За Дичо си чувала вече. Той е просто неповтовима скица.
-
Така е, Куш, бъзиците водят понякога до дипломатически отношения Поздрав, оценките ти показват, че си забелязан и предизвикваш интерес
-
Гергана и Биляна добре, че наминахте. Благодаря! Дечо имаше еднопосочно чувство за хумор - от него към другите. В обратната посока го нямаше.
-
Ще ме съсипеш с тия твои истории
Голям смях, ама тоя Дечо май хич го няма откъм чувство за хумор
-
Хахаха, пръснах се от смях! Много добър номер е това!
Добре разказано! Браво!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А ти защо спря да публикуваш... много голямо ти стана междучасието
Чакамеее!