Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вместо очи тъмнееха две черни дупки. Косата и беше изтръгната до скалпа. Ина беше снимана гола и обезобразена до неузнаваемост. Само по татуировката на лявата и гръд –пеперудата я познах. Застинах. Гледах и не вярвах на очите си. Обля ме студена пот. После изтръпнах. Стомахът ми изригна от отвращение и хукнах към банята. Как е възможно да се извърши подобно нещо? Това са зверове! Стоях в пълен шок. Наплисках си лицето и се върнах в хола. Страхът ме обзе пак. Бях като парализиран. Не знам колко съм стоял така в пълна вцепененост, но после взех да се окопитвам. Пийнах малко алкохол от барчето в стаята. Горещина ме заля. Мислите ми трескаво препускаха като полудели коне. Дали ще се измъкнем? И как? Мислех на сутринта от аеропорта в Корумба да летим към Рио - шест милионен град с огромна тълпа. Но тези не си поплюват никак. Щом са измъкнали пощата ми от Ина, не са за подценяване. Пуснах една програмка ,за да си залича следите. Дали на летището има някой да ме чака? Сто на сто. От Пуерто Суарес близките граници са две – или Парагвай или Бразилия. Може би са завардили и двете. Какво да правя? Мислех ли мислех…
Нервите ми избухнаха… Трябваше да действувам. Събудих Кики. Трескаво взехме двете чанти и затрополихме към рецепцията. Платих и бързо излязохме от хотелчето. Навън беше още тъмно – малко след полунощ. Нямаше луна , нямаше звезди. Мъртвило някакво. Градът беше сънлив и тих. Не се виждаха хора – за мой късмет. Бях навит като пружина, нащрек. Огледах се и спрях едно задаващо се такси. Казах му да ни закара на гарата. До като пътувахме мятах погледи назад, а също гледах и към шофьора. Нямах нищо под ръка за защита. Мислех си, че съм бил доста наивен и да не се подсигуря с оръжие. Щом стигнахме гарата платих и измъкнах Кики. Дано този амиго да не ни запомни. Платих му повече от щедро без да говоря.
Там видях едно светлинно табло пишеше за заминаващ влак за Пунта дел Сол. Уругвай! Това ще е посоката… Напълно в обратна посока на Бразилия. Трябваше да объркам преследвачите и да замина нанякъде, където няма да предполагат,че съм. Нямах мобилен телефон, за да не ме следят и избягвах всякакви контакти… Взех два билета за дългото пътуване в нощен вагон и тръгнахме с Кики към перона. Качихме се и след няколко минути влакът тръгна. От малък не обичам влаковете, но сега примижах от щастие в този тракащ влак. Трака – трак - трак –трак…. Дрънкането му беше музика за нас…Отпуснах си душата за миг. Мислех, че съм се измъкнал. Кики ме гледаше като хипнотизирана. Притихнала и слисана. Не ме питаше нищо. Тя разбираше, че ни търсят, защото аз се оглеждах трескаво. Страхът и се четеше в очите. Тя се сгуши в прегръдката ми и заспа. Лъскавата и черна коса се беше разпиляла на рамото ми. Устните и тихичко се разтваряха , а сочните и гърди се издуваха от равномерното дишане. Беше сладка и невинна като бебе. Потъна в в дълбок сън. Имаше ми огромно доверие. Аз обичах това слънчево момиче, но бях доста затънал в проблеми. Дали ще оцелеем? Излизах и влизах в купето много пъти. Небрежно се мотаех из вагона и хвърлях незабележими погледи. Подплашен бях като колибри… Бдителността ми беше изострена като антивирусна програмка. От нерви не смеех да заспя. Затварях за миг очи,после се сепвах. Тресеше ме параноята. Тогава нещо избухна в мен, реших да….
/следва продължение/
© T.Т. Все права защищены