БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71
19 июл. 2022 г., 18:58

Бел муж 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
667 2 21
2 мин за четене

     Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоявах, че е наше момче – българин, православен – колко да е различен? А той, още щом ме видя, рече: „Сичко ти е шес, е те тва е убава жена за Вещица!“. Първо му се обидих, после разбрах, че така се казвало селото му. Как ме омая, че тръгнах на север – идея си нямам! Ей ме на , треса се сега на седалката до него – не от нерви, от неравностите в асфалта – и се чудя какво да си говоря с баба му Маринка, за да направя добро впечатление.

     - Немаш никви грижи. Оти я че каем секо нещо, дето требва.

     Добре де, а аз като пукал ли да си мълча? Хич не ми се нрави тази идея и прехвърлям през ума си скромните си кулинарни познания – бабите обичат да готвят, ще се заговорим за манджи, приказката ще потръгне, всичко ще е наред. Да, точно така ще стане! Успокоявам се и до края на пътя ми е леко и весело, сякаш на годеж съм тръгнала. Може и така да се каже, всъщност, не ме запознават всеки ден с бабите си.

     Баба Маринка ни посреща на портата. Рядко минава кола през това село с има-няма 40 жители и веднага е разбрала, че идем.

     - Она батисала от път. – казва като сочи към мен. – Бучава и спаружена като кукуруз.

     - Она е цвеке, стига си фулила! Пущи я на теферич да си отдъъне и да събира витамин де.

     - Ептем цвеке! Чудо-чучуято ма стигна. Да се изува и да си куртулише балдърите под гижата. Че я вардим како родилка да не седи на жешко.

     Почти нищо не разбирам от думите на бабката, но ми е ясно, че ме гледа изпод вежди. Слага ни с Куман да седнем на сянка под лозата и носи ядене.

     - Какво е това? – питам колебливо, тъй щото никой като цяло не се обръща към мен и не ми е дал думата.

     - Бело пръжено шльопаво.

     И след обяснението не разбирам какво ще ям, затова просто го подхващам. Харесва ми!

     - Еде ко ала. – обръща се баба Маринка към Куман с неодобрителен тон.

     - Све ти не стиа! Гьоджа те да глъчиш нещо. Че се забъка и че се гътне жената!

     - Чe ияди, че видиш!

     Все по-неудобно ми става и все по-малко разбирам. Поемам си въздух и решавам да го карам по план.

     - Бабо Маринке, много вкусно беше! Благодаря ти за обяда. Ще ми е драго да те отменя, какво ще кажеш аз да приготвя вечерята? Какво най-много ти се иска?

     - Бел муж.

     По лицето ми избива руменина. Вярно е, че не ме хареса, но такива груби шеги ми се виждат крайно неуместни на фона на моя учтив, доброжелателен въпрос. Броя до десет и заговарям отново:

     - На масата, бабо Маринке, какво искаш? Това питам.

     - Е те така - бел муж! Оти меяш бадива?

     Отново си поемам въздух, изправям се бавно и още по-бавно тръгвам към колата, за да не си личи колко съм паникьосана. А междувременно пресмятам след колко време ще съм вкъщи, ако отпраша веднага.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Mazaco (Емил Боянов) - за това писах в предишен коментар тук по-надолу
  • Интересно е! Добре е да се отбележат и ударенията на някои думи.
    Като стана дума за Северозапада:
    https://otkrovenia.com/bg/proza/severozapaden-monolog
  • khanas (Анани Ананиев) - смесицата, за която пишеш, е СЛЕНГ и е характерна за интернет форумите и чатовете

    - а мУж го знам като руска дума - муж и мужчина. Не знаех, че го има и у нас кати диалект
  • 2. КутмачабелМаж го знам още от тогава и като солено: във врящото мляко разтваряме кашкавал или сирене и малко масло, добавяме брашно и го довършваме като качамак. Тогава с името "Бел маж" ми беше интересно. Български вариант на фондюто, но не като супа, а качамак или каша гъсто

    ПП каталясала - изв. се, пиша от телефона, и той си прави редакции. Каталясал - скапан
  • "Бел маж" или кутмач я знам от Родопите от преди нета. Сега виждам "бел муж" от къде ли не и всеки писал оригинална. "Хептен", "ептен". Батисал", баптисал, е в друг смисъл,. Латалясала - скачана от път, а гътнала се - е букв. умряла. Каталясала е по- добре. Ептен, илЯдо, иляди. Забележките на Анани са точни. Тука съм чела от автор диалекти от Северозапада, "верни с оригинала".
    Чудесно пишеш, удоволствие е да те чета. Само трябва да се " пипне" мслко о ще е "жеуеЗно"
  • Намесвам се на основание правото с което и ти се намесТваш
  • Уважаема госпожо любимка, не знам в качеството си на каква се намесвате в общуването ни с авторката на произведението. Аз се опитвам да помогна, доколкото ми позволяват силите и знанията. И не сте вие човекът, на когото да давам обяснения какъв съм.
  • Канзас, ти българче ли си?
  • Khanas, приемат се забележките, достоверно звучат. Не съм правила теренно проучване.
    P.S. Текстът не е научно изследване, по-спокойно.
  • Само няколко неща: не се казва "ияди", а "иляди". Произлиза от хиляда, тоест ще живее хиляда години. Формата "муж" е характерна за трънските говори и произлиза от старобългарското "монж". В северозападните говори се развива като "маж". Не се казва "емтем", а "ептен". "Она батисала от път" е граматически неправилно. Звучи така" Тя умряла от път". Формите са "Она е батисала" или "она се е батисала". И бабата не би казала "път", а "пат". Що се отнася до коментара на любимката, наистина не знам какво да кажа... Вижте "кво", ваше право е....
  • Аз съм запознатия Сичко разбраф! Отивам да избелвам мъжа, после ще видим кво
  • И на мен ми хареса. Зачудих се какво ядат за вечеря бабите в село Баница? 😆👍
  • Khanas, използвала съм единствено и само изрази, които хората от Северозапада сами са споделили в различни форуми, блогове и т.н. Не претендирам за достоверност - това съм написала по-долу - не съм запозната и ще се радвам да прочета коментар на запознат.
  • Съжалявам, но никой не говори по този начин. Това е някаква странна смесица от шопски, македонски, северозападни, родопски и просто гаменски изрази, абсолютно невъзможна в живота. Напомня ми на един филм на Ники Илиев, в който девойката се опитваше да говори на диалект.
  • Интересно е написано!
    Браво!
  • Ох, смях се с глас! Всеки път като пътувам за Сърбия минавам през село Вещица. Колоритен диалект и още по-колоритни образи. Браво!
  • Хехехе готино! Малко и аз се затрудних с диалекта, ама ме кефят диалекти, та бавничко си го анализирах, докато чета. 😅 Браво и от мен!
  • Много ме накефи, изобщо не разбирам от диалекти, разбрах по интуиция. Благодаря ви за белио муж, че не знаех какво е. Браво(с).
  • Харесах! Ама къде "бела жена", те сичките бели! Хаха, поздравления!
  • E, не се и съмнявам, че много хора знаят какво е "бел муж", не само по-възрастните. Просто заигравка с думите. А за диалекта - постарах се, нищо общо нямам с този край. Ако се намери кой да сподели дали съм се справила с работата с речник и аудиозаписи, ще се радвам.
  • Ами "Бел муж" е известно ястие - несолено сирене, млякo, брашно, сол, а някъде и малко мед. Във Варненско и малко тученица. Очевидно си оставила разказа така, за да се почудим. Ама, ние, по-дъртите (извинявай - по-опитните) знаем какво е това. Накефи ме с диалекта! Това придава автентичност! Браво!
Предложения
: ??:??