Беседите на сенките

29 сент. 2014 г., 00:36

Проза » Рассказы

750 0 2

3 мин за четене

Беседите на сенките

Сянка#1:
-Толкова по-красиво е било да умреш навремето.

Биеш се за кауза. Ако умреш, ще знаеш за какво е било, имало е полза от смъртта, а сега, хората не стига, че няма за какво да умрат, те нямат за какво да живеят. Няма велика кауза. Няма саможертва. Няма по-гоямо добро. В центъра е голямата човешка глава, която е празна. Няма я и красотата на смисъла.

Сянка#2:
-Да, защото го няма кодекса на честта. Кодексът на война. Сега няма войни за разлика от тогава.

Сянка#1:
-Колко по-красиво е било да умреш тогава?

Сянка#2:

-С меч в ръка за кауза, в която вярваш и заради хора, които обичаш, тъжното е, че рано или късно всички ще умрем, защото някой е решил, че трябва да натисне някое копче. Всъщност единственото нещо, което изкарва на показ най-добрите черти в човека, то това е катаклизъм с фатални последствия, световна война или някаква друга голяма война или дори метеорит или квото щеш, но единственият начин човек да помисли по различен начин за нещо е когато е изправен пред смърта.

Сянка#1:
-Няма по-силна мотивация от предсмъртната. Освен тази на група хора, които са премахнали инстинктите си за самосъхранение.

Сянка#2:

-Не мисля, че е възможно.

Сянка#1:
-Честно да ти кажа, аз също, няма ли страх от смъртта, няма и живот.

Беседите на сенките

Свързани произведения

Комментарии

Предложения