Sep 29, 2014, 12:36 AM

Беседите на сенките

1.2K 0 2
1 min reading
           Беседите на сенките            



Сянка#1:
-Толкова по-красиво е било да умреш навремето.
 Биеш се за кауза. Ако умреш, ще знаеш за какво е било, имало е полза от смъртта, а сега, хората не стига, че няма за какво да умрат, те нямат за какво да живеят. Няма велика кауза. Няма саможертва. Няма по-гоямо добро. В центъра е голямата човешка глава, която е празна. Няма я и красотата на смисъла.   Сянка#2:
-Да, защото го няма кодекса на честта. К
одексът на война. Сега няма войни за разлика от тогава.
  Сянка#1:
-Колко по-красиво е било да умреш тогава?
  Сянка#2: -С меч в ръка за кауза, в която вярваш и заради хора, които обичаш, тъжното е, че рано или късно всички ще умрем, защото някой е решил, че трябва да натисне някое копче. Всъщност единственото нещо, което изкарва на показ най-добрите черти в човека, то това е катаклизъм с фатални последствия, световна война или някаква друга голяма война или дори метеорит или квото щеш, но единственият начин човек да помисли по различен начин за нещо е когато е изправен пред смърта.   Сянка#1:
-Няма по-силна мотивация от предсмъртната.
Освен тази на група хора, които са премахнали инстинктите си за самосъхранение.
  Сянка#2:
-Не мисля, че е възможно.   Сянка#1:
-Честно да ти кажа, аз също, няма ли страх от смъртта, няма и живот.
 
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...