(Без)Делниците на един писател- част 44

– Оги! Лъчо! Мама идва, бандити безподобни!

Гласът на Аделина се носеше като страшно прастаро проклятие из къщата, търсейки упорито своя приемник, който да отнесе гнева на изреклия го чародей и да се сдобие с “интересни” преживявания за цяла вечност. А също и да ги завещае като прескъпо наследство на наследниците си до девето коляно.

Излязлата в безсрочен неплатен отпуск по майчинство, богиня, фучеше с две бутилчици топла кърмаческа формула и раздразнението ѝ от изоставането с графика нарастваше все повече и повече. Това, че се намираше на ръба на нервна криза заради двойните денонощни грижи за малките божествени наследници съвсем не бе най-страшното. По-ужасяващ бе фактът, че в дома ѝ в моментга се намираха четири небесни същества, които за пръв път се сблъскваха с предизвикателството на смъртното родителство.

Влитайки като хала в хола си, Ади стана свидетел на потресаваща сцена. Анаил, хванал непохватно своя Лъчезар-Зафираил, бе изпаднал в тих ужас, а малкият чернокос устатник се съдираше от рев. Богинята-майка не можеше да прецени дали детето или баща му изглеждат по-трагично. 

– Слава на Вечната светлина! Ти си тук, Лина! Аз…Нещо не е наред! Той плаче! Държа го правилно, нали?

– По последни данни родих деца, не порцеланови фигурки на по няколко столетия. Не се бой, Ани! Главата му няма да се откъсне и търкулне на пода ако го прегърнеш. Освен това е гладен. И му се спи. Ето, вземи шишенцето и го нахрани. Такава голяма уста има, че ако зависеше от него, досега да е погълнал цялата вселена.

– Ама как? Та това е толкова малко! Нима ще му стигне?

– Ще се учудиш. 

– Твоето поне има сълзи, Ани. Моето само ме гледа с нагъл осъдителен поглед и крещи така, все едно го принасям в жертва. Вече знае, че ще властва над мен.

Огнян-Игниил изучаваше с дребно манипулативно любопитство баща си, който имаше една идея повече опит от брат си в отношенията с миниатюрни човеци.

– Каква ирония! Най-силните същества във Вселената са победени от няколко килограма розовобузесто сладурство.

Докато “бащите” се запознаваха интимно с новите си задължения, прародителите седяха на дивана на снаха си и с искрено задоволство наблюдаваха комичните опити на синовете си да изпълнят успешно невъзможната мисия да успокоят внуците им.

Аделина клатеше недоволно глава и въздишаше.

– Ани, пробвай да го гушнеш и да походиш напред-назад из стаята. Засмуче ли веднъж, няма страшно. Звезди, твоят явно не те харесва. Или усеща, че не се стараеш достатъчно.

– Какво? Та аз съм олицетворение на съблазънта!

– Личи си. Бебето изключително съблазнително те заплю. 

Самаил огледа новия си елегантен костюм след думите на майка си и забеляза огромно петно от мляко- втора употреба на гърдите си.

– Оф… А памперсите сменихте ли им, преди да им наврете шишетата в бездънните усти?

– П-п-памперси? Аз никога не съм правил това!– паникьоса се не на шега Анаил

– Режими съм сменял, реалности съм сменял. Царе и богове-също. Но това…е извън моята компетенция.– рече Самаил и хвърли подозрителен поглед на сина си.

Хаос се усмихна широко и продължи да налива масло в огъня:

– О, да! Памперсите! Краен продукт и форма на материалната реалност. Дори божествата трябва да се подчинят на повелята им.

– Имам предложение. Мога да създам самопочистващи се памперси.– включи се дядо Сътворение. В отговор на което двамата му синове в един глас яростно отхвърлиха идеята.

– Не-е-е! Последният път като имаше подобни благородни намерение, създаде такива с телепортиращо се съдържание.– заговори Анаил

– И то-върху мен.– добави намръщено Самаил

– Разправят, че подобно се привлича от подобно…–се намеси и Хаос

– Ако беше така, майко, ти отдавна да си потопила световете в “очарованието си”, заедно с онзи застаряващ развратник чичо. Даже съм сигурен, че нямаше да си направиш труда дори да станеш от него докато Вселената тъне в твоя хаос. Но за щастие, баща ни се е оказал доста по-прилична партия за богинята на първичното безредие.

– Аха. Крушата на пада по-далеч от дървото, Звезди момчето ми. Може да не ме понасяш, но имаш толкова много от мен в себе си. Включително и острата неприязън към похотливи деграданти. Между другото, струва ми се че той доста се позабави навън. Явно не се чувства съвсем на мястото си в компанията на внуците. Сътворение, скъпи, би ли проверил как са нещата с милия ти брат?

Създателят обичаше жена си. Затова и спазваше основното правило на мирния и щастлив съвместен живот, а именно: Съпругата винаги е права. Дори когато е седнала, но същевременно стиснала в нежните си длани символа на твоята мъжка сила. ОСОБЕНО тогава. Затова и безмълвно излезе на терасата, забави се за кратко време там и се върна обратно в къщата, навличайки си делово изражение.

– Имам две новини за вас. Едната е лоша. Другата- още повече. С коя да започна?

Аделина, Анаил, Самаил и Хаос го изгледаха изпитателно, но не отговориха, затова той продължи:

–Лошата е, че наближава буря. От онези, с които само боговете притежават уменията да се справят. По-лошата е, че тя преследва децата.

– Ето такива мили семейни моменти харесвам. Вместо да обсъждаме как ще организираме следващия семеен празник, решаваме как да спасяваме Вселената. Отново.– доволно коментира Хаос.

– Уважаема майко Хаос, нямам нищо против да сразя няколко милиарда сенки, все пак е доста по-лесно, но за начало трябва да приспим тия двамата магнити за бедствия. 

– Кръвта вода не става, Ади. Добре. Поемам тежката отговорност да изпълня тази съдбоносна задача в замяна на твоето завръщане като пълноправна богиня.

Мастилено сините облаци прииждаха, а на фона им ясно личаха множество огнени светещи частици, които бяха разпознали този свят като своя нов.

– Щом все още не чувам йерихонски тръби, известяващи завръщането на Звездната четворка, значи ще се намери време за смяна на памперсите. Хайде, момчета! Заемайте се! Не приемам оправдания от сорта на :”Ами ако без да искам ги разсипя на атоми?” 

Анаил и Самаил се спогледаха ужасено, но все пак изпълниха заръката на любимата си и майка на законните им наследници. През половиния час, в който неравната борба на бащите с децата им все пак завърши с успешна хигиенна обработка на розовите дупенца на момчетата, лицето на Анаил поне десет пъти изреди върху себе си всички цветове на дъгата, а Самаил неволно изгори десетина пелени, едва сдържайки се да не изръси някое проклятие, с което да превърне къщата в любимо свърталище на няколко черни култа.

Навън се чу оглушителен гръм. Една по една, уличните лампи загаснаха, а мощен вихър се изви около къщата на семейство Господеви.

– Време е за шоу, дами и господа!– констатира Самаил

– Хаос, Сътворение, сега е перфектният момента да се покажете като любящи баба и дядо. Ани, Звезди- дайте им децата.

– Какво!? Ние творим светове, не сме бавачки.

– Е, нали сте богове. Можете да бъдете много неща едновременно.

Докато обаче Аделина се разправяше със свекър и свекърва си, къщата бе бомбардирана от огромен брой светещи частици, които преминаваха директно през покрива и стените, но учудващо- не причиняваха никакви материални щети. Всички те, обаче, се насочваха към бебетата, сякаш те бяха мощен приемник.

– А вие се вайкахте, че ще се занимавате със скучна дейност. Ето ви цял куп Божествени искри, на които не бива да позволявате да докоснат децата. Иначе ще си прекратя майчинството преждевременно и бърсането на детски гъзове ще ви се стори като райска наслада в сравнение с онова, което имам намерение да ви причиня ако те пострадат.

Но преди Аделина да успее да довърши, три частици вече бяха успели да си проправят път до Лъчезар- Зафираил и той започна да свети със златиста аура.

– Лина, май ще се наложи да преразгледаме някои аксиоми. Като че ще се окажат просто теореми. И то доста лесни за оборване.

Ади стрелна Анаил с поглед, но колкото и да не и се щеше беше длъжна да признае, че е прав.

– Изглежда, че Лъчо ще се размине със бляскавото бъдеще на счетоводител. Или инженер, примерно.

– Сътворение, тези деца са СМЪРТНИ! Щом го казвам, значи е така.

– Ама разбира се, Ваша Божественост! Затова вместо да се впусне в семейния бизнес, ще реши да създаде нова финансова система, основана на енергийни импулси. Основно разплащателно средство в нея ще са божествените искри, с които той ще разполага в изобилие.– контрира я свекър и.

–Не! Никакви божествени способности, никакви световни революции, никакви епични съдби! Те ще бъдат просто деца! 

– Естествено! Левитиращи деца. Светещи деца. Нагнетяващи енергия в шепите си, обикновени божествени деца…– се включи и Хаос.

– ЛЪЧЕЗАР-ЗАФИРАИЛ! СЛЕЗ ДОЛУ ВЕДНАГА!

Бебето се изкикоти с изключително заразен бебешки смях и се спусна от височината на тавана, извършвайки изящен пирует във въздуха. Веднага след това се озова в прегръдките на баба Хаос, която се зае да го закача с “Гъди-гъди”

Брат му- Огнян-Игниил се разплака горчиво, сякаш завиждайки, че няма свръхестествени сили. В този момент, една от стените на къщата се срути и пред ошашавеното семейство изникна няколкометрова фигура, чието тяло бе съставено сякаш от буреносни облаци. Тя заговори с гробовен глас, от който обичайно косите настръхват, но в случая Аделина бе толкова разгневена, че успя да я фрасне и разсея на водни пари с доста нетипично оръжие- едно от плюшените мечета на бебетата.

“Тези деца не принадлежат на този свят! Върнете ги в техния, за да не унищожаваме този!”

Още цял легион сенки се появи иззад разсеялия се, но веднага след това възстановил целостта си гигант.

– Оги! Къде изчезна? Самаил, нали ти го държеше?

Не беше необходимо много време, за да получат отговор на въпроса. Малкият очарователен Игниил яздеше грамаданската сянка, опъвайки с всички сили ушите и и заливайки се в искрен смях. Затова пък сянката виеше от неописуема болка, но нямаше и най-малък шанс да се измъкне от хватката на малкия си и покоряващ ездач.

– Дам. Ако някога напиша наръчник за водене на битки и успешното печелене на войни, “Хвърли бебе по противника” ще бъде в челната тройка на бойните тактики. – замечтано и с обичайната си прелъстителна усмивка подхвърли Самаил.

– А-гу-гу-га-га-га!– изгука Лъчезар

– Га-бу-у-у-у!– отговори му Огнян

Зафираил и Игниил въртяха в малките си ръчички дрънкалки, гризалки, гумени патета и всякакви бебешки играчки, сякаш бяха жезли на могъщи магьосници и учудващо, но резултатът от игрите им бе, че всъщност побеждаваха прииждащите сенки и те изчезваха. Огнян наплю един тъмен вихър в ъгъла на стаята, Лъчезар протегна към него пухкавата си ръчичка и от нея изригна вълна от ослепителна светлина. Двамата се заляха от смях.

– Светът ще бъде спасен не от мечове и заклинания, а от плюшени жирафи и бебешко гукане. Поздравления, Аделина! Не съм и очаквала нещо различно от снаха като теб! 

– Може би това е смисълът. Да носят светлина там, където ние-възрастните виждаме само мрак. –замислено изрече Аделина.

– Това винаги е бил смисълът, Лина. Просто понякога сме твърде разсеяни, за да си го спомним.– отговори Сътворение

– Да, но малките божествени терористи с памперси се намират в постоянна бойна готовност да ни го доказват отново и отново, та чак до края на времето.– продължи Аделина.

Всички се засмяха искрено и започнаха да възстановяват щетите от внезапно връхлетелия ги хаос, с който малките сладури успяха да се справят с невероятния финес на сладки пакостливи бузанковци. 

Но първо, разбира се, щеше да им се наложи да извършат великия подвиг на бебешкото приспиване…