Без заглавие

   Отново. Поредната вечер се чувствах самотен, за това отидох на любимото си място, а именно барът в края на улицата. Беше близо и удобно, а и атмосферата, може да се каже, беше приятна.
    Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. Той веднага взе чаша и наля от старото уиски. Подадох му една хартийка с голяма стойност - пари. Останах на мястото си и отпих от горчивата течност, която леко ме запари, но усмивката се появи веднага на лицето ми.
    Огледах се. Погледът ми попадна на един самотен мъж, който седеше през три места от мен. Пиеше си спокойно алкохола, но не изглеждаше щастлив, даже въобще. Лицето му беше сбръчкано и имаше леко набола брада. Дрехите му бяха обикновени и леко смачкани. Гледаше в нищото и сякаш се самосъжаляваше. Изглеждаше нещастен и изморен от всичко и всички. Какво ли му се беше случило. Замислих се и сякаш нещо
ме прободе и си помислих, че това съм аз в бъдеще.
    Разтърсих главата си и поръчах още едно питие. Отместих погледа си от самотния мъж и веднага ми направи впечатление една двойка, защото дамата издаваше някакви странни звуци, сякаш бях в зоологическата градина. Мъжът беше висок и изразът му беше някак груб. Имаше татуировки по ръцете си, които бяха два пъти по-големи от моите. Девойката беше по-млада от него и се опитваше да избяга от него. Той я опипваше, а това не й беше приятно, поне така си помислих, но после забелязах как тя го гледа - влюбено. Наведе се към него и му прошепна нещо. Лека усмивка се появи на лицето му, след което тя го хвана за ръка и излезнаха от бара, усмихнати. Може би това беше начинът й да избяга от интересните погледи, които ги наблюдаваха любопитно. Той я злепоставяше, защото, може би, вече беше леко пийнал, но тя се справи със ситуацията, без да прави интриги.
    Каква романтика, помислих си. Много интересни личности се намериха днес. Изведнъж се чу някакъв трясък. Един от клиентите беше счупил чаша в земята, нарочно. Разбира се, веднага се обърнах, за да видя какво се случва. Млада девойка, която беше една от сервитьорките, стоеше, пред една от масите, с уплашено и бледо лице. Срещу нея, мъжът, който беше счупил чашата, крещеше, че чак виждах как от устата му хвърчат слюнки. Всичко се случи бързо, но аз си го представих в забавен каданс, изглеждаше по-епично. Девойката се опитваше да се извини, не чувах какво говори, но след малко забелязах, че се
приближи към него с нова халба пълна с бира. Той се усмихна доволно.
    Обърнах се напред, седях като самотния мъж от преди малко. Погледнах, но него вече го нямаше. Обърнах се назад и барът беше почти празен. Нямаше я сервитьорката и мъжа, който и викаше. Нямаше почти никого. Усмихнах се, вече леко пиян и си представих следващата случка.