Не са смейте, работата е сериозна, а чалъмите, които ще ви прошепна на ушето, наистина работят, а са супер елементарни. Взети са от моя практически опит в строителството и смятам, все на някого ще бъдат и полезни. На един да е, значи съм си свършил работата.
1. Когато ни дойде майстор в къщата - няколко трика за ориентиране дали става за нещо, или е по-добре да се отървем, докато е време.
А. Хубаво е още с идването на колегата просто небрежно да огледате нивелира му (моля, без смях, следва обяснение). Съветът ми е съвсем небрежно да го вземете в ръка и тук следва супер важното!
Ако не можете да почувствате теглото му, а имате чувството, че държите нещо като точилка за баници, послушайте ме - черпете човека една ракия, дайте му 20 лв дето си е загубил времето (всъщност и вашето, но бъдете щедри) и го изпратете по-живо, по'-здраво. Най-добре, без обяснения, но стигне ли се до такива, ще обясня защо.
С нивелир, който не тежи Никога не може да се постигне перфектно качество, или подобие дори! Даже и да е верен! А при такова качество на инструмента това е поначало съмнително още в магазина, но дори и чудо Господне да биде и да е такъв, в процеса на работа неизбежно ще се чукне съвсем леко тук и там... а на него толкова му трябва...
Аз лично видя ли някого с такъв боклук, веднага го задрасквам като качествен колега. Това е неуважение към занаята, защото с него си изкарва хляба, а не може да отдели няколко десетки лева за нещо, което ще се изплати за ден, два, но ще го храни дълги месеци напред.
Но да минем нататък.
Б. Дойде ли колегата и още с идването, вони на алкохол, все пита за ракиджос и патрончето му е винаги на ръка разстояние, пийте пак по една блага ракия и го изпратете със здраве.
Бихте ли позволили някой ваш близък, да го оперира пиян доктор?
За съжаление с годините видях доста колеги и приятели дори, да пропадат заради пиячката... трагедия е!...
От повече обяснения, мисля, няма смисъл.
В. Колегата е почнал ремонта, но при нещата, който са практически готови, има супер забележки, за някои от които е говорено, но не са отстранени...
Толкова си може!
Гадно звучи, но е истина!
Тези неща при по-голям ремонт се виждат още в началото, да кажем при първите детайли за сдаване.
И тук е моментът за реакция! После, вервайте ми, ще е късно.
Разумният вариант за да се избегнете конфликтни ситуации е да стопирате ремонта на пауза, да се разберете с човека културно за някаква сума на база свършена работа, да му платите и да търсите някой, който умее това, за което плащате.
Естествено, може в такъв случай и да не платите, дори да изискате заплащане на похабените материали, и ще сте прави, но в случая вече се гответе за конфликт!
Ваш избор.
Но както и да постъпите, сменете майстора. Или се примирете, че ще платите нещо направено некачествено, грозно, а не рядко, и рисково!
Пак вие избирате.
Г. Плащайте на база свършена работа, като изключение може да направите, примерно, на първата фаза - начален аванс ще го нарека. Но Внимавайте!
При малка сума като заплащане за свършена работа (тоест, ремонтът е дребен) може да дадете, препоръчвам, до една трета максимално, защото говорим в случая за малка сума все пак.
При цифра обаче не се лъжете на повече от 10 - 15 процента от цялото и то при някаква база на доверие. Тогава може и малко повече.
При анонимни изпълнители обаче всяко предварително даване е риск от горене! Десетки случаи знам от практиката си, това само ще кажа.
За разумните, това е достатъчно, другите се учат само от проба-грешка, но и това не го гарантира.
Д. Агресивно, неадекватно, унизително държание от страна на колегата.
От такива, съвет, далече. Много сбъркан народ има, по-добре по ракия и чао, отколкото проблеми скоро...
Е. Съмнителни липси на материали - позната до болка практика при много колеги, за съжаление.
При отличен майстор (не са много обаче) това се преглъща, донякъде, но не е желателно и обикновено един разговор би трябвало да е достатъчен.
Тук не говоря за кражба на лична собственост от колегата. При такъв случай, вратата!
Хубаво е да ме чуете тук, че... ясно е, мисля.
Ж. Как да реагираме, когато на въпроса ни, какво може, получим стандартния отговор "Сичко! От кумина, до ключ!"
С недоверие!
Подобни енциклопедисти са били характерни за Ренесанса и то в други области. Да, познавам колеги, които са доста добри и се вписват в лафа, с който почнах, но... при всеки от тях има области, в които са наистина топ, и други, в които знаят в общи линии как стават нещата, правят ги, но нивото на изпълнение е друга работа...
Тъй, че е добре да уточните къде колегата е топ играч, и къде (може би) се нуждае от смяна от скамейката...
Но го има и това, че мнозина, които умеят, уж, всичко, ги няма в нищо. Видяно, да не допълвам, че и чак смешно ми е било, виждайки напъните на подобни вундеркинти.
Има и още, но друг път :0))
2. Лесен начин за проверка на свойствата на топлоизолация - просто сядате на нея. Елементарно!
Колкото по-бързо ви се загрее дупето, толкова по-добра е.
Да, то си пише там кой клас е, има си компетентни лица, които да ви отворят очите, но няма лошо да ви светна и аз по темата по моя си начин :0))
3. Всеки наистина добър майстор внимателно и детайлно се отнася към това, което върши и съответно, предпочита и държи да работи единствено с марки и материали, за които знае, че наистина вършат работа. Защото, мили ми читателю, в строителството (и не само) има толкова ментета, че е плашещо. Особеното е, че някои от тях се рекламират направо Брутално и е лесно да заблудят по този начин потребителите, които не са в час.
Ще спомена само един, два факта от моя опит. Често при първи разговори с непознати колеги небрежно ги питам, с какви материали предпочитат да работят. Получа ли отговор Всички са еднакви, няма значение, дреме ми, или подобен, този човек за мен автоматично изпада от ранклистата, да го кажа с усмивка.
Тоест, може да е добър, но добър за фирма, където всичко е юруш, а цената е с приоритет пред качеството.
Интересното е, че в разговори със съвестни и можещи колеги мненията ни почти се припокриват, а още по-интересно е, че в класацията на материали, с които не бихме работели, като закон попадат една, две марки, които са иначе много силни на пазара...
Тъй, че ако в процеса на работа човекът, който я извършва държи на марката и материала, добре е да се вслушате в думите му...
4. Нещо много важно, направо бих го приравнил даже със закон в строителството, особено ако сте аматьор, но вАжи и за професионалистите.
Всеки човек е нормално да калкулира, колко ще му струват разходите по 1 ремонт. И накрая, повечето, удрят чертата, усмихват се доволно, сложили са (даже) и малко повече пари извън сметката, и смятат, че всичко ще е оки.
Е, тотална грешка!
При ремонтни дейности Особено в стара сграда, няма ли заделени едни 20 процента горница, става Страшно! Примери, бол, но такива в цялата творба няма да давам, но тъй като работя почти само директно със собствениците спокойно казвам, че с чиста съвест при да кажем, 2 трети, от обектите ми, бюджетът накрая влиза не в сметнатото "точно" преди това, а в казаното от мен.
При ново строителство е много по-лесно. Там нещата са в пъти по-ясни и горница от 10-ина процента по правило е много повече от достатъчна и при правилно работене, планиране и прочие, често и остава почти непипната.
Тъй че, смятам, казаното тук наистина е важно!
5. И още нещо доста важно. Не са редки случаите при ремонт точно на финалната фаза, тъй като, обикновено, бюджетът е отишъл на м.йната си, хората да решат, че е време за драстично пестене на финанси.
Класика в жанра на нямото кино е примерът, който ще дам. Боята, реално, е финишът (почти - има монтаж на контакти, паркет понякога, но да) и точно тя дава окончателният вид на проекта. Но... като се вземе латекс, куча марка, от фирма с офис някъде на тъмната част на луната, често не бояджия ви трябва, а магьосник!
Я не покрива, я стои на петна, я цветът не е това, което трябва да е, да не говорим, че ако е и миеща, често и това качество липсва...
И тогава следва въпросът към майстора.
- А ся, к'во прайм?
В случая вината не е в него.
А какво правим ли? Ето най-честите реакции.
Клиентът се примирява.
Сменя майстора, дори сам се опитва да боядисва, ама... йок, освен ако не е Хари Потър, но тогава пък и майсторът става излишен от самото начало.
Вслушва се в гласа на разума и сменя боята с качествена, та от "икономия" плаща тройно. Първата боя, после боядисването, после новата боя и пак боядисването.
Примерът с боята е класически, но не е само при нея, но дотук с примерите.
Тъй, че е хубаво да не си правите експерименти баш на финалната фаза. Защото точно това, от целия ремонт, ще е нещото, което ще виждате ежедневно... до следващия такъв...
***
И спирам дотук с темата.
Тази творба я планувам от години, но чак сега и дойде времето. Има още много, но засега толкоз!
И малко уточнение.
Ползата от горенаписаното е най-вече спрямо домашните ремонти, при които договарянето става директно между клиента и изпълнителя, а за договори и прочие в почти всички такива случаи, няма смисъл и да се говори.
При наличието на договор, там нещата вече са черно на бяло, като това се отнася и отчасти при работа чрез строителна фирма. Но само отчасти!
И все пак, чисто практически, смятам, че все пак написаното може и да бъде полезно за някого.
Това е.
ПП
Причината за този ми хамалски труд в сферата на строителството е, че за мен лично то е професия, която би трябвало да бъде уважавана.
За съжаление обаче браншът е пълен с мошеници, пълни некадърници, алкохолици и прочие, от което страда като цяло реномето му. И тъй като ми е писнало от подобни, пиша и това с надеждата поне някой да избегне подобна среща, благодарение на моята творба.
А другата причина е, че ми е и забавно :0))
13.09.2023. - 14.09.2023.
© Георги Каменов Все права защищены