Мобилният телефон на Аная зазвъня. Любимата ѝ песен ехтеше из цялата стая. Тя се надигна от леглото и отиде до скрина. Невинна усмивка премина по лицето ѝ щом видя кой я търси.
- Ало! - отговори тя с развеселен глас.
- Здравей, мила! Наспа ли се? Да не те събудих?
Аная плъзна поглед по огледалото - навик, който никога нямаше да изтръгне от себе си. И усмивката ѝ замръзна. Тя беше гола. Обърна се към леглото и видя нощницата и бикините си захвърлени на пода. Какво беше станало? Тя не можеше да си спомни подробности. С изключение на... онзи тайнствен посетител, който я беше любил до забрава. И после изчезна. Нямаше сили да попита дори за името му.
- Там ли си, мила?
- Д-да, тук съм. - гласът на Зи я изтръгна от отчаяните опити да си спомни какво точно се беше случило. - Всичко е наред.
- От сигурен източник разбрах, че си си взела отпуска.
- Ще убия този източник, който разпространява секретна информация.
- Не, недей! - Зи пое шумно дъх и го издиша право в слушалката. Аная обичаше да чув ...