Мобилният телефон на Аная зазвъня. Любимата ѝ песен ехтеше из цялата стая. Тя се надигна от леглото и отиде до скрина. Невинна усмивка премина по лицето ѝ щом видя кой я търси.

- Ало! - отговори тя с развеселен глас.

- Здравей, мила! Наспа ли се? Да не те събудих?

Аная плъзна поглед по огледалото - навик, който никога нямаше да изтръгне от себе си. И усмивката ѝ замръзна. Тя беше гола. Обърна се към леглото и видя нощницата и бикините си захвърлени на пода. Какво беше станало? Тя не можеше да си спомни подробности. С изключение на... онзи тайнствен посетител, който я беше любил до забрава. И после изчезна. Нямаше сили да попита дори за името му.

- Там ли си, мила?

- Д-да, тук съм. - гласът на Зи я изтръгна от отчаяните опити да си спомни какво точно се беше случило. - Всичко е наред.

- От сигурен източник разбрах, че си си взела отпуска.

- Ще убия този източник, който разпространява секретна информация.

- Не, недей! - Зи пое шумно дъх и го издиша право в слушалката. Аная обичаше да чува дишането му. Караше я да настръхва. - Знам, че на вас, жените, ви е необходима цяла вечност да се приготвите за среща, затова звъннах още сутринта. За да бъдеш готова до довечера.

- Какво ще има довечера? - Аная не можеше да скрие усмивката си.

- Ще видиш! Ще дойда да те взема в 7.

- Добре. Ще гледам да се натъкмя до тогава.

- До довечера, сладурче!

Аная нямаше търпение да разбере какво ѝ е подготвил Зи. Сещаше се единствено за вечеря на свещи или може би скучен филм с пуканки. И в двата случая присъстваше минимално количество светлина. Като светкавиците по време на снощната буря.

Тя остави телефона върху скрина и се наведе да вдигне нощницата и бикините. Не помнеше да ги е сваляла.Но не си и спомняше да беше канила в къщата си когото и да било. И все пак беше правила незабравим секс. С някого.

Отиде в банята и метна дрехите в коша за пране. Огледа лицето си в огледалото. Не забеляза нищо особено. Освен силно разрошената си коса. Прекара пръсти по дължината ѝ и мимолетен спомен изплува в съзнанието ѝ. Спомен за майка ѝ как я разресва.

Като малка Аная обичаше да играе по цял ден с приятелите си от квартала. Тя беше най-сияйното дете, което някой можеше да срещне. Зелени очи, бяла кожа и копринена дълга кестенява коса. Майка ѝ я обличаше в рокля с дантели, което я правеше да изглежда като малка принцеса от нарисуван филм. Лесно би повярвал човек, че малката Аная ще стане стюардеса - когато подскачаше, тя като че летеше.

Вечер, преди да си легне, майка ѝ сядаше зад нея и започваше да разресва дългите кичури. Това беше нейният ритуал за приспиване. Но вече нямаше кой да прави това. А и тя самата нямаше време за това. Дългите пътешествия бяха започнали да ѝ омръзват. Искаше да се събужда по-често в своето легло, а не в разни хотели. Уютът на домашния кът беше нещото, което ѝ липсваше най-много.

Горещият душ я накара да се събуди окончателно и да се отърси от всякакви мисли. Беше щастлива, че има за кого да се прави красива. Ако изобщо бе възможно да изглежда по-красива от сега - дълга мокра коса и стегнато голо тяло. Избърза с ръка влажното огледало и се загледа отново в отражението си. Усмихна се и лицето отсреща също ѝ се усмихна. Не беше влюбена в себе си, просто харесваше да се оглежда в различни отразителни повърхности. Знаеше, че е красива и желана и това още повече ѝ допадаше. За миг допусна мисълта, че снощният посетител е крадец и просто се е възползвал от възможността да задоволи нагона си. Но нямаше смисъл в това, защото така би рискувал да издаде присъствието си. Без значение какво се бе случило снощи, срещата довечера щеше да бъде специална. Тръпнеше от очакване на разбере какво ѝ е подготвил Зи.

Очите ѝ срещнаха очите на лицето отсреща. Но имаше нещо в тях, което не бе забелязала до сега. Тези очи сякаш не бяха нейни. Те също бяха зелени, но не тъмни - като на окосена ливада - а светлозелени с малки точици сини пламъчета в тях. Отдръпна се ужасена в огледалото и влезе в спалнята. Облече къси панталонки и разтърси коса. Искаше да се отърси от видяното преди малко. Погледна към картината срещу леглото. Обичаше да съзерцава морето, нарисувано там. Беше съзерцавала хиляди пъти истинско море, но нарисуваното на точно тази картина беше много по-истинско.

Слънцето се издигаше и стаята бе окъпана в мека светлина. Аная обичаше точно тази част на деня - когато всичко се събужда и светът се втурва в нов танц. Беше виждала изгрева от 10 000 метра и чувството за нещо величествено не я напускаше през целия ден. Докато не изгрееше Луната и настъпи Нощта.

Аная се наведе да оправи леглото и в този миг усети нечие присъствие зад себе си. Огледа се, но там нямаше никого. Беше просто невъзможно. Та тя преди малко бе влязла в стаята и там действително нямаше никого. Извърна се обратно към леглото, сгъна завивката и я метна в гардероба. Щом се върна, за да подреди възглавниците, тялото ѝ се скова и Аная усети леден полъх по кожата си. Сърцето ѝ запрепуска в див галоп, но гласните ѝ струни бяха изтръгнати - не можеше да възпроизведе нито звук.

Затвори очи. Усети нечии пръсти как я галят. По бузата. По брадичката. Слизат надолу по шията и се отправят към гънките между гърдите ѝ. Силно желание запулсира в нея. Не искаше да отваря очи. Не искаше магията да изчезне. Но какво беше това, по дяволите? Скрита фантазия или се случваше наистина?