13 мар. 2018 г., 08:52  

 Огледалото /част 8/

959 3 1

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

          - Той е жив, Нати! Той е жив!

       Нати погледна жената, с която споделяха много тайни, объркана. Очите й щяха да изскочат от орбитите.

        - Какво искаш да кажеш с това „той е жив”?

        - Това, което казвам. Мислехме, че е мъртъв, но не е. Погледни!

        Жената с черна коса, също толкова черна, права и гладка като тази на Нати, обърна към нея кама. Трийсетсантиметровото острие блестеше на лунната светлина. Въпреки че ножът беше на 40 години, той бе все така остър. Дръжката му беше масивна и по нея блещукаха малки камъчета. Когато видя острието, Нати затаи дъх. Беше й трудно да диша. Кръвта във вените й се смрази и устните й се разтвориха в ужас. По гърба й полазиха студени тръпки. Острието беше осеяно с пресни капки кръв.

        - Нима е възможно? – прошепна Нати.

        - Нямам друго обяснение. Никой не е идвал тук. Никой не идва тук. Освен нас. А по ножа има прясна кръв. Как може да се е случило според теб? Има едно-единствено обяснение – той е все още жив!

        - Но… - Нати търсеше точните думи. Но те й убягваха. Всичко в главата й се въртеше като в центрофуга. – Аз го видях как умира. Той… Той спря да диша. Проверих пулса му. Три пъти.

        - Не бъди наивна. Той е трениран. Умее да се прави на мъртъв, когато не може да победи. Той е хитър. И затова е опасен.

       - Сина! – Нати разтресе раменете на Сина и ножът падна на земята с глух тътен. Двете подскочиха. – Какво ще правим, ако той наистина е жив?

        - Ще трябва или да бягаме, или да се изправим пред най-големия ад. И в двата случая сме обречени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавам да мисля върху този сюжет. Интересно се разглеждат моментите и заедно с това върви някаква мистика, която ме държи в напрежение... Поздрави!

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...