6 февр. 2011 г., 16:18

Билюр

935 0 0

Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя едно и да се взирам през него. Понякога да ги подържа в шепа, за да усетя студа на стъклото. Понякога просто да хвърля някое в пръстта и да си представя радостта на някое хлапе, когато го намери.
Каква ли радост, след като никой вече не играе с билюри. Каква радост, когато единствената, която си спомня за тях, ги изгуби всички.
Всички говорят. Аз мълча, уж слушам, а всъщност тайно гледам в пръстта да не би някой да е оставил там за мен едно билюрено топче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Б Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...