Feb 6, 2011, 4:18 PM

Билюр

  Prose
932 0 0

Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя едно и да се взирам през него. Понякога да ги подържа в шепа, за да усетя студа на стъклото. Понякога просто да хвърля някое в пръстта и да си представя радостта на някое хлапе, когато го намери.
Каква ли радост, след като никой вече не играе с билюри. Каква радост, когато единствената, която си спомня за тях, ги изгуби всички.
Всички говорят. Аз мълча, уж слушам, а всъщност тайно гледам в пръстта да не би някой да е оставил там за мен едно билюрено топче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Б All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...