Бисерите на леля Милка
На гости сме в Сийчето и Жоро. Пристига леля Милка, на Сия майка й.
-Здравейте, какво правите? А пак сте на маса, лошо нема.
Сийчето ми шепне:
- Сега ще каже да й сипя бира. Умира за бира, но слушай текста.
- Сийче я ми сипи една биричка, че ожаднех. Аз много не обичам да пия, но много жега, бе! Да ви разправям. Нали я знаете Данчето, съседката ми? Детето й по цял ден на улицата и само сладолет маа. Викам й: „Много си го разглезила, ще настине!" Тя се хили като улава. И те сега се раболя. Ама като не чува какво й говоря. Мани, мани, фанало е двустайна броху пневмониа.
Ние прихваме да се смееме.
Пристига от работа и от вратата ни разказва:
Хвали се:
Никога не си взима бележка от забележките, но пък с нея е весело, защото е добродушна. По време на промените влиза в магазин и иска да си купи свещи за село. Продавачката и се сопва:
Жената сигурно е съжалила сто пъти, че е продумала за пусти нощни бдения. Като я знам леля Милка, че не можеш да й вземеш думата.
Бисерите на Дияна
На вилата сме. Мъжете гледат мач ние със Сийчето мериме бански и плажни рокли. На другия ден ще ходим на плаж. Изгасва тока. Запалвам две свещи - една за нас, една занасям в другата стая при мъжете. Тока идва и Диянчето, което е на пет годинки, лети да духне свещичките, първо при мъжете, после при нас.
На плажа сме. Дияна се върти около нас. По едно време застава зад майка си и се мъчи да й разкопчае горнището на банския. Сия има бюст „ала Памела Андерсън".
© Светлана Лажова Все права защищены