Бисери
Бисерите на леля Милка
На гости сме в Сийчето и Жоро. Пристига леля Милка, на Сия майка й.
-Здравейте, какво правите? А пак сте на маса, лошо нема.
Сийчето ми шепне:
- Сега ще каже да й сипя бира. Умира за бира, но слушай текста.
- Сийче я ми сипи една биричка, че ожаднех. Аз много не обичам да пия, но много жега, бе! Да ви разправям. Нали я знаете Данчето, съседката ми? Детето й по цял ден на улицата и само сладолет маа. Викам й: „Много си го разглезила, ще настине!" Тя се хили като улава. И те сега се раболя. Ама като не чува какво й говоря. Мани, мани, фанало е двустайна броху пневмониа.
Ние прихваме да се смееме.
- - Що се смеете?! Това не е хубаво.
- - Добре, че не е хванало тристайна, че направо не знам. - Жоро е сериозен.
- - Мани, трай! Какво е виновно детето, че майка му не е свет.
Пристига от работа и от вратата ни разказва:
- - Леле, ако знаете в работата каква монархия е настанала, направо не е за приказки!!! Всеки си прави що си знае.
- - Искаш да кажеш - анархия.
- - Е, па то не е ли едно и също бе, Жоре?
Хвали се:
- - Да знаете Силвето какъв подарък ми купи за Нова година! Страхотна виенска тенджера!
- - Майко, йенска!!!
- - Е, се ти много знаеш! Виенска, йенска, каква е разликата? Да не забравя, купила съм ви белгийски огън.
- - Майко, бенгалски!!!
- - Важно е, че съм купила, пък на сергията казаха, че този е най-хубавио - бел... как беше? Лев и петдесет дадох за него, а имаше и по-евтини, ако искаш да знаеш.
- - Сийче, па щом е толкова скъп, може и белгийски да е.
- - Жоро, не се подигравай на майка.
- - Аз ич не му се сърдим, Сийче.
Никога не си взима бележка от забележките, но пък с нея е весело, защото е добродушна. По време на промените влиза в магазин и иска да си купи свещи за село. Продавачката и се сопва:
- - Нема свещи! Изгорихте ги по митинги и нощни бдения и нема.
- - А, моля Ви, бъркате ме с някои. Аз съм свестна жена и не ходя по нощни, как ги казахте. Да не съм... от тея. Аз на моя му отказвам, та ще ходя по нощите... Ще ме обижда... Вие знаете ли колко стока имаме. Аз сутрин като стана, докато нахраня кокошките, а кравите докато...
Жената сигурно е съжалила сто пъти, че е продумала за пусти нощни бдения. Като я знам леля Милка, че не можеш да й вземеш думата.
Бисерите на Дияна
На вилата сме. Мъжете гледат мач ние със Сийчето мериме бански и плажни рокли. На другия ден ще ходим на плаж. Изгасва тока. Запалвам две свещи - една за нас, една занасям в другата стая при мъжете. Тока идва и Диянчето, което е на пет годинки, лети да духне свещичките, първо при мъжете, после при нас.
- - Мамо, сега като духнах две свещички, колко ми остава да духна на рождения ден?
На плажа сме. Дияна се върти около нас. По едно време застава зад майка си и се мъчи да й разкопчае горнището на банския. Сия има бюст „ала Памела Андерсън".
- - Какво правиш, Дияна?
- - Майко, дай ми за малко банския да поплувам и ще ти го върна.
- - Абе, Сийче, сигурно мисли, че е надуваем? Иначе можеше да вземе и моя, но я е страх, че ще потъне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Лажова Все права защищены
!!!Поздравче сърничке сладка!!!
