Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор

                 Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...

Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е било едно,

но след войните разделено от реката, Горната махала останала в Гърция, а Долната махала

в България, преди време е имало мост между двете махали, разрушен незнайно защо и от кого.

Имало е и каик, по бабините приказки, му казвали гемия, и гръцките жени идвали тук

на работа по тютюна, или работа по копринена буба, те били доволни защото имало препитание

а и езикът бил общ, смесица на български и гръцки...после и каикът се изгубил.

Цяло лято играехме  заедно  с децата и от другата махала на реката, весел детски глъч  се

носеше наоколо...Бяха ни забранили да се къпем без гащи, защото момичетата нямали

такова нещо , което момчетата сме имали и обратно...

Там се сприятелих с  момичето Мавруда, тя беше високо слабо момиче и само по-дългата й коса

я отличаваше от нас момчетата. Тя скачаше от високият камък наравно с нас, докато другите момичета ги беше страх и някои носеха нагоре потници или блузки.

Дали се харесахме, защото и аз бях висок и слаб като щиглец, а другите момчета по дребни

но набити и доста по-тромави..

И тогава разменната търговия вървеше ,давахме на гърчетата бонбони лукчета, карамел му

или лакта бонбони, а в замяна получавахме дъвки с картинки,...обедите ни бяха тържествени,

те ни преотстъпваха сандвичите си, а ние  ''циганската баница '', домати, чушки, краставици.

Граничарите  минавайки на обход се поспираха, смееха се или подвикваха '' Ей, деца

да внимавате, има камъни, вирове,.. река е това, не е шега работа...''

            Чакахме с нетърпение лятната ваканция,.. и така години наред.

Момиченцата вече наедряха, под мокрите им блузки се очертаваха гърдите им...

Смеехме се щастливо ако във водата напипаш нечий крак или прилепнала блузка,...

беше приятно ако ръката на някое момиче те напипа през гащите...

Скришом вече се разменяха цигари, аудио касети...седяхме скупчени ту на единия ту

на другия бряг на реката и камбаненият звън беше сигнала, че трябва да се прибираме в къщи.

            Едно лято бях донесал около 15 броя моряшки фланелки,.. облякохме ги и не можеш

позна кое е българче, кое гърче.

Бяхме се уговорили една сутрин да се омешаме, и по 2-3 деца да се разменим и идем в

другото село, и по обяд всички пак на реката,...детска му работа. На никой не направи

впечатление, кои деца чии са...само деца с моряшки фланелки и толкова.

Умирахме си от кеф и щастие..

Така преоблечен ходих у Мавруда , само дядо й ни погледна, усмихна се под мустак и

поклати глава...А Мавруда после се подстрига като момче и дойде в къщи..

            Беше последното лято...

Вече  поотраснахме доста, правеха ни забележки да не се навъртаме около реката много-много.

Веднъж Мавруда се беше промъкнала между камъните и през реката се провикна

- Кажи на дядо си да дойдете довечера в 10 часа над таляна,.. така иска моя дядо Христос...

и да не носи нищо..- предаде набързо Мавруда и изчезна...

            Местните знаеха нарядите по границата и понякога тайно минаваха през реката...