Пихме по глътка уиски и сякаш се изучавахме с очи

- Петро, ти си от България,нали...А може ли да ми покажеш метальона си...Интересно ми е...

- Да кирия Руд, с удоволствие,.. - и разкопчах няколко копчета на ризата си, извадих кожената

връвка с цветното речно камъче - Не е златно или диамантено, но за мен е много скъп спомен

Тя го взе  с два пръста, огледа го,...погали го с другата си ръка и го пусна в пазвата ми...

Отстъпи крачка назад

- А знаеш ли, аз как се казвам Петро,.. истинското ми име знаеш ли..- промълви тя

- Не, само знам Руд, и че работите в Пирея - неуверено смотулевих аз

Големите й черни очи сякаш светнаха щастливо.

- Петро момчето ми,аз съм Мавруда,... да, да Мавруда ,... ето виж и аз имам същият медальон,

сега вярваш  ли ми...- каза тя разкопчавайки блузката си...

Между едрите й гърди се беше спотаило цветно речно камъче...

Стояхме така минута-две, разгърдени,..слисани от случилото се...

Пристъпих плахо към нея

- Мавруда, любоя моя... не мога да повярвам, че така случайността ни отреди,... да се срещнем

след толкова години...- гласът ми издайнически  затреперя

- Петро, Петро...кой е очаквал да се видим отново,... да се срещне отново  една несподелена

детска обич.... - изрече Мавруда

Прегърнахме се, захлипахме,.. или по-точно заплакахме от щастие...

                       Купчинка дрехи останаха на пода....поведе ме в спалнята

- Знаеш ли , не мога да забравя Петро, как  разкопча ризата ми,...галеше и целуваше гърдите ми,

после закопча копченцата,.. не знаехме ли какво да правим след това, или не искахме....

Исках да стана жена, а ме беше страх - тихичко шепнеше Мавруда - А бяхме още деца, крехки

и неопитни, а само любопитни... Виждах  как мъжкото в теб се наддига, набъбва,

а ме беше и страх и срам да не избухне...не смеех да го пипна....

- Аз ходих в твоето село, видях къщата, седях на камъка на който ти седеше,загледан отсреща

реката в нашето село - гласът ми отново взе да мутира от вълнение - Какви години бяха,

една река, два свята,.... една река , а разделя човешките съдби.

- Да Петро, ние се преместихме в Кавала,..купихме къща с дворче,.. мечтаех да завърша,

да намеря добра работа, да създам семейство....Всичко сякаш потръгна,.. завърших Университет,

работех в Корабна администрация,... срещнах Дореан,.. мислех си, една по една мечтите ми

стават реалност. Дореан беше добро момче, свит, скромен,... нямахме деца.

Родителите му ме обвиняваха за това,.. ходих по лекари в Солун, тук в Атина, всичко по мен

беше нормално,. веднъж негова баба ми довери, че като малък е бил болен, забравих точно

от какво, и за това не можел да има деца,... консултирах се с лекари, оказа се вярно.

Чувствах се излъгана, омерзвена,... ако ми бяха казали веднага пътища много, щяхме даже

и да си осиновим дете... Тогава се върнах на село за няколко седмици,... стоях с часове свита

на камъка,... гледах отсреща дали ще се появиш...

Върнах се в Кавала и се разделихме,.. после дойдох в Атина,...намразих мъжете, може би

не всички, а нечестните,,, После се появиха другият тип, гледаш го в мъжки дрехи, а

маниерите му необичайни, маникюри и дрънкулки по ръцете му, с шарени дрешки...

Взех да страня от мъжете, събирахме се все в женска компания,... изкараха ме лизбийка.

Затворих се в себе си,... какво от това, че имам всичко това, разкошен дом, скъпа кола,

добре платена работа, когато нямам човек до себе си - тихо шепнеше тя

Погалих я,.. няколко сълзи се отрониха по лицето й...

- На онова парти първият път  попаднах случайно - продължи тя - А на второто, вече от интерес,

кой ли се е сетил за мен,...кой беше онзи човек , който носеше медальон...

Пипнах тялото й, бедрото й,...хладни,... придърпах завивката и се покрихме...

- Това е, не е накратко, нали... А ти, момчето ми, какво не хареса на живота или животът

не те хареса - попита тя, все още вперила безжизнен поглед в тавана

- Какво да ти кажа, не можеш да избереш родителите си, но всичко друго около теб можеш....

Завърших Университет, ожених се, имам една дъщеря,.. беше модерно да работиш в чужбина,

плащаха в долари, имаш ли ги , сякаш светът беше твой.Заминах за Сирия, не лишавах семейството си от нищо,... дрехи, джундурийки, по-охолен живот,.. и това се харесало на

бившата ми жена и успяла да ме замени в часта на леглото, има доларов донор, има любовник

до нея, няма контрол от родителите ми., живеехме в друг град.. Забременяла от другият мъж и поиска развод,.. щях да им оставя всичко, Имам братовчед адвокат, '' Няма да им оставяш

нищо , всичко е твое, да си спечелят,... аз ще се заема с това...'' Подведе и дъщерята,... не ни поканиха при завършването на гимназия, или като се сгодила или омъжила, така и не разбрахме.

Така, че все едно и аз нямам деца...

Не успях да намеря работа в България или да имам моя фирма по ред причини...

Събрах чантата си един ден,.. и ето ме в Атина,.. и на едно парти видях жена спокойна и

уверена в себе си,.. и сега  с медальон шарено речно камъче...

                 Лежахме и не мърдахме, както едно време в купите сено, може би се опитвахме

да рециклираме живота си....

                 Някъде из къщата се дочу часовников гонг '' даан...даан '' два часа от новият ден.

                 Първите утринни слънчеви лъчи ни извадиха от унеса...

- Петро, спиш ли...

- Не,.. а ти...

- И аз не...

Обърнахме се един срещу друг,...Камъчетата от медальоните ни се чукнаха един в друг...

Големите й очи ме погледнаха нежно

- Петро, чу ли камъчетата...- прошепна Мавруда

- Да,.. не означава ли това ново бъдеще за нас двамата, обич моя... да опитаме ли

- Да Петро, сигурен знак е, няма какво да опитваме... Сигурни сме

Изпръхналите ми устни целунаха първо едната , после другата й гола гръд,.. езикът ми се

заигра със зърната им, настръхнали както преди време....

Леките ни стонове допълваха изживяното...

Ръката й галеше гърдите ми,.. слизаше надолу неуверено до пъпа ми, и бавно се връщаше нагоре,

пак тръгваше надолу и спираше там....

Хванах нежно ръката й и продължихме надолу,.. ръчичката й вече го галеше бавно и нежно...

Започнахме еротичния си танц,... омаломощени и все още вкопчени един в друг...

                 Дните и месеците минаваха неусетно...

                 Мавруда  наедря и все се шегуваше

- Ако е момче, ще го кръстим Теодор на баща ми,  ако е момиче Теодора, един вид ни е дар

от бога, .. другото дете Стефания или Стефан, на майка ти,.. а третото момиче Елени, на майка,

другото ще е момче Никола, на баща ти...

- Е, само толкова ли,.. не искаш ли по-вече деца - смеех се аз

- Искам , ама няма ли да ми е минало времето, момчето ми...

                  Беше слънчев и безоблачен  летен ден....

С Мавруда стояхме прегърнати на големият камък откъм гръцко,.. във водата на реката деца вдигаха врява, пръскаха се с вода, телцата им лъщяха на лятното слънце

Гледахме ги и се смеехме на лудориите им от щастие...Звън на мобилния...

- Теодора, Стефания,.. хайде излизайте от водата, баба Елени се обади, че обядът е готов...

Хайде, че след обяд всички тръгваме за  България на гости,... Петро, да се обадим на мама

Стефания да се приготвят за вечеря,.. с майка, татко и децата отиваме в другото у нас,...

е, без теб не мърдам никъде и теб ще вземем - засмя  се Мавруда с тръпчинките си

                  Слънчевите лъчи правеха весели зайчета по водата...

                  На плиткото речните камъчета блестяха като бисерчета...

                  Реката продължаваше лениво да влачи водите си/......

................край.............