БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма.
- Я да видя - Милена я измери с поглед и се усмихна – наистина си пораснала,
слънце!
- Искам в топките с теб!
- Скачай вътре, сега идвам. Изтича до модула с топките и приклекна смешно:
- Еднооо - погледна дали я наблюдава - двеее, трииии, пет! - скочи и се зарови
в топките.
- Браво!- плесна с ръце Милена. ...