Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят.
Блаженство!
Вече си тук.
При мен си.
До мен.
Почти те докосвам - като истински си сега, съвсем реален!
Изпълваш ме с надежда цялата, с усмивка.
Ти си всичко, от което се нуждая.
Днес си моето всичко, моят свят, моята причина да дишам.
Страхувам се да се събудя.
Страхувам се да те изгубя.
Даже в съня се страхувам.
Не искам да се будя.
НЕ ИСКАМ!
Звън.
Като гръм отеква в главата ми.
Разруши щастието, което си рисувах насън.
И те няма.
Пак съм будна и ми предстои поредният сив ден, без теб.
Броя дните и часовете дори.
Скоро ще те видя...
да можех да изпреваря времето и после да го спра! :)
© Таня Момчева Все права защищены