7 sept 2010, 22:11

Блаженство

  Prosa
726 0 0

Събличам се...

свалям грижите една по една, падат на земята като дреха. 

Стъпквам ги. 

Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават

и очите ми се затварят. 

Блаженство! 

Вече си тук. 

При мен си. 

До мен. 

Почти те докосвам - като истински си сега, съвсем реален!

Изпълваш ме с надежда цялата, с усмивка. 

Ти си всичко, от което се нуждая. 

Днес си моето всичко, моят свят, моята причина да дишам. 

Страхувам се да се събудя. 

Страхувам се да те изгубя. 

Даже в съня се страхувам. 

Не искам да се будя.

НЕ ИСКАМ! 

Звън. 

Като гръм отеква в главата ми. 

Разруши щастието, което си рисувах насън. 

И те няма. 

Пак съм будна и ми предстои поредният сив ден, без теб. 

Броя дните  и часовете дори. 

Скоро ще те видя...

да можех да изпреваря времето и после да го спра! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Момчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...