Събличам се...

свалям грижите една по една, падат на земята като дреха. 

Стъпквам ги. 

Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават

и очите ми се затварят. 

Блаженство! 

Вече си тук. 

При мен си. 

До мен. 

Почти те докосвам - като истински си сега, съвсем реален!

Изпълваш ме с надежда цялата, с усмивка. 

Ти си всичко, от което се нуждая. 

Днес си моето всичко, моят свят, моята причина да дишам. 

Страхувам се да се събудя. 

Страхувам се да те изгубя. 

Даже в съня се страхувам. 

Не искам да се будя.

НЕ ИСКАМ! 

Звън. 

Като гръм отеква в главата ми. 

Разруши щастието, което си рисувах насън. 

И те няма. 

Пак съм будна и ми предстои поредният сив ден, без теб. 

Броя дните  и часовете дори. 

Скоро ще те видя...

да можех да изпреваря времето и после да го спра! :)