Събличам се...
свалям грижите една по една, падат на земята като дреха.
Стъпквам ги.
Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават
и очите ми се затварят.
Блаженство!
Вече си тук.
При мен си.
До мен.
Почти те докосвам - като истински си сега, съвсем реален!
Изпълваш ме с надежда цялата, с усмивка.
Ти си всичко, от което се нуждая. ...