23 окт. 2016 г., 22:44  

Блясък

910 0 0

Да потърсим, къде живее любовта.

Нима в човешкото сърце или във

висока, тъмна кула, страда тя

отхвърлена сама. За кои се мислим

ние, хората, да отхвърлим съвършеността?

Защо говорим за нея, все едно  е нещо

Нормално и банално? Хей, това е любовта!

Дори мозъка не може да осъзнае величествеността

ѝ. Искам любовта, само тя ще ме освободи от оковите

на този свят. Само тя ще победи, само тя ще устои.

О, да тя е вечна и не умира. Само че ние я променихме,

Заменихме я с момента, с тръпката, направихме я да има

годност, да изветрява… но тя пак ще блесне, да тя е любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...