23.10.2016 г., 22:44  

Блясък

916 0 0

Да потърсим, къде живее любовта.

Нима в човешкото сърце или във

висока, тъмна кула, страда тя

отхвърлена сама. За кои се мислим

ние, хората, да отхвърлим съвършеността?

Защо говорим за нея, все едно  е нещо

Нормално и банално? Хей, това е любовта!

Дори мозъка не може да осъзнае величествеността

ѝ. Искам любовта, само тя ще ме освободи от оковите

на този свят. Само тя ще победи, само тя ще устои.

О, да тя е вечна и не умира. Само че ние я променихме,

Заменихме я с момента, с тръпката, направихме я да има

годност, да изветрява… но тя пак ще блесне, да тя е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...