Да потърсим, къде живее любовта.

Нима в човешкото сърце или във

висока, тъмна кула, страда тя

отхвърлена сама. За кои се мислим

ние, хората, да отхвърлим съвършеността?

Защо говорим за нея, все едно  е нещо

Нормално и банално? Хей, това е любовта!

Дори мозъка не може да осъзнае величествеността

ѝ. Искам любовта, само тя ще ме освободи от оковите

на този свят. Само тя ще победи, само тя ще устои.

О, да тя е вечна и не умира. Само че ние я променихме,

Заменихме я с момента, с тръпката, направихме я да има

годност, да изветрява… но тя пак ще блесне, да тя е любовта.