Двамата се запознаха предния ден. Още не разбираше, с какво тя постепенно привлече неговото внимание. Когато я видя за първи път, не запомни за нея нищо повече, освен една луничка. Опитваше се да я разбере. Наистина със сестра си само външно бяха близначки. Физически се различаваха именно по луничката върху гръдта. А иначе бяха толкова различни. Всички по време на събирането го почувстваха. И започнаха да ги наричат Ин и Ян.

Близначката беше много по-любознателна за всичко. Навярно и затова дойде при тях. Сестра й със своя съпруг отдавна принадлежаха към този кръг и с удоволствие участваха навсякъде и във всичко. Бяха много освободени хора, пътували много. Почти навсякъде бяха откривали и посещавали „клубове на свободните телом и духом интелекти", както обичаха да се шегуват. Докато съпругът на втората близначка бе много особен характер. Ако детето им не бе в буквалния смисъл „одрало неговата кожа" , и по характер да прилича на неговия баща, свободно можеше да се каже, че той не е участвал с нищо. С приятелите се шегувахме, че може би близначката е била оплодена от хавлията му за баня. Пред каквото и да е друго предпочиташе да оставят детето им на някоя от бабите и да отиде за риба. Не се интересуваше какво вълнува близначката. Постепенно се отчуждиха и, както тя си призна по-късно, общуваха само полово и то предимно, ако времето не било подходящо за риба или гъби. А млада и постоянно заглеждана жена има нужда и от вниманието на истински мъжки ласки. Постепенно бе започнала да се интересува, защо през почивните дни не може да погостува у сестра си. Често я подпитваше, къде отиват двамата, че по цял ден телефоните им не отговарят, а късно вечерта ги среща щастливо прегърнати, като на първа среща.

Започна да изпитва странен интерес към това. Вече не я задоволяваше да стои пред интернета сама и да си „бъбри" с познати. Всичко в нейното тяло протестираше срещу неочаквано наложения аскетичен живот. Гръдта и се бунтуваше вече сама да се ласкае по време еротичните филми. Или при разговорите с приятели в чата. И започна да кани по-често сестра си да излизат за по кафе. Докато един ден узна тайната. Същия ден се прибра и дълго стоя под душа. Хладните струи я обливаха, но кожата и продължаваше да пламти и да си иска своето. Тази нощ не спа! Не спа и през следващата нощ. Нейната сестра почувства промяната. Започна сама да се отбива при близначката и от дума на дума, все по-подробно започна да описва хората и кой как се държи. Какво обича да прави. За какво си разговарят, докато почиват. Докато един ден я попита направо:

• Искаш ли някой път да дойдеш с нас?

• А какво ще кажем на моя? - нерешително попита близначката.

• Че нали го няма по цяла събота и неделя? Ще заведеш детето у баба му и мини у нас. Ще те чакаме. Но все пак още тази седмица. Нека да те подготвим с моя съпруг. За да не се смущаваш после и с другите.

Така и направиха. На следващата обща среща двамата обясниха на приятелите си, че близначката иска да влезе в техния кръг, но ще им трябва време да я подготвят. Затова определено време ще бъдат само с нея тримата. След това ще споделят с останалите всичко. Както винаги са правили, когато приемат нов човек. Защото имаха вече два случая, когато след първата им обща среща двама млади се отказаха. Независимо, че по време на предварителните им срещи говореха много за своя младежки опит и желание да се почувстват още по-освободени. Но истината се оказа, че не са били подготвени правилно за случващото се. Не са били научени, как да се радват на удоволствията на живота. И подготвителните им срещи са протичали като лошо режисиран филм от долнопробен канал.

Близначката лесно свикна с всичко и започна да гледа по друг начин на нещата. Вярно бе, че двете сестри отдавна ходеха семейно на море. Беше се случвало мъжете и жените да се виждат голи при случайно влизане в заетата баня. Със сестра си бяха се опипвали с други съученички гимназията. На някой купон или на екскурзия. Но тук вече бе малко по-различно. До вчера познатият от една страна роднина, изведнъж се оказа много внимателен мъж. Нейната сестра му помагаше понякога. Все пак бяха близначки и чувствените им реакции не се различаваха много. След 3-4 срещи с удоволствие забеляза, че започва да става все по-активна и сама да стимулира мъжа на сестра си. Да се грижи за възстановяване на силите му. Че е започнала все по- горещо да приласкава сестра си, както го бе правила със себе си през самотните доскоро почивни дни. Постепенно и обясниха разликата между двата вида срещи. Споменаха, че там правят само от втория вид, защото не винаги са равни по брой. А и първия вид може всеки да си го прави в къщи. Затова е по-вълнуващ вторият начин.

Докато един ден двамата казаха:

• Виж, ти свикна с всичко. Ела следващия път с нас. Там дори може да намериш общ език, защото идват различни интересни хора с различни професии. Срещаме се и навън, защото не се събираме само за това. Интересно ни е да общуваме и интелектуално. Може да се научат доста любопитни истории за преживяното по света. От пътувалите като нас.

В първия миг близначката не повярва на ушите си. Беше започнало да и харесва като трима. А сега щеше и да си осъществи мечтата. После и дойде нещо на ум и се смути:

- Те само мен ли ще гледат?

Сестра и се спогледа със съпруга си и мъжът се усмихна:

• Не се притеснявай. Ние вече помислихме за това. Ще седнем заедно и постепено ще започнем да правим само онова, което и сега сме го правили неведнъж.

• А после?

• После нищо. Само ръцете, устните, тялото ще е друго. Или други. Но ще бъдат също така внимателни и нежни. Хората с комплекси или дошли само, за да не плащат в други заведения, ги гоним. Затова сме и така недоверчиви и внимателни към всеки нов.

• Сигурни ли сте? - близначката погледна сестра си.

• Напълно е естествено, да се радват на нов човек. А и две близначки! - усмихна се сестра и. - Това е рядко сред нас. Но не се тревожи за нищо. Даже може да се шегуваме с тях. Едва ли някой веднага ще разбере само по какво се различаваме.

Когато се прибра в къщи, близначката започна да мисли само за това. Представяше си, че ще бъде със сестра си на полуосветена сцена и всички ще им се любуват на движенията. А после до тях ще се приближи един принц и ще я покрие със своето желание...

Дойде денят. Всичко протече както и бяха казали. Запозна се с хора с различни професии и възрасти. Очевидно бе, че изпитват интерес към нея заради нейната история. Мъжете по различно време се приближаваха и се стараеха да я забавляват с различни забавни истории. Жените започнаха да се държат като със стара приятелка и да я въвличат в одумването на някой от присъствуващите. Като че ли близначката ги познаваше отдавна. Няколкото бутилки старо червено вино запалиха огньове на желанието в очите им. И в един момент видя през полуотворената врата гальовно преплетени ръце. Дочу и леките въздишки на жената там. Захласната наблюдаваше всичко и усети, колко е по-нежно от гледаното на екрана. От онова по време на моминските и години или в нейната спалня! Неволно започва да се задъхва. Неусетно разкопча горното копче на блузата си. Сестра и я наблюдаваше внимателно. Кимна на съпруга си и бавно се приближи до близначката. Пъзна ръката си между бедрата и коленичи пред нея. Близначката усети познатия горещ дъх на мъжа зад нея. Той започна внимателно да разкопчава нейните дрехи и ласкае показващите се развълнувани гърди. Пръстите на сестра и все по-настойчиво танцуваха върху кожата на бедрата и. Близначката затвори очи и се пренесе в своите фантазии.

В един момент останалите в стаята със затаен дъх започнаха да наблюдават красивия танц на вплетените женски тела. Само един от тях по навик почти веднага забеляза разликата между сестрите. И я запази за себе си. Възхитен гледаше една жива картина на обичта. Напомни му на нещо преди много време. После мъжът се приближи и нежно целуна близначката по шията. Тя усети непознатото докосване, нежното погъделичкване от брадичката му. Вече нищо не я смущаваше. Напротив, радваше се на всяко ново усещане, горда от себе си. От възможността да осъществява своите фантазии. Опита с мъжа и непознат начин на любов. Всичко и се стори толкова вълнуващо.

В края на вечерта бе станала неразделна част от обществото на новите си познати. Не помнеше колко пъти бе изпитвала върховните мигове на удоволствие. Как и на кого бе помагала за същото. Всяка клетка, всяко място от нейното тяло се радваше да живее пълноценно. Преди да си тръгне се раздели със всички като стари приятели.

Част 2. Луничката и мъжа

На следващия ден мъркаше като коте в леглото. Със притворени очи се опитваше да изживее отново случилото се. По едно време взе телефона. Сестра и вече бе станала.

• Хареса ли ти вчера?

• Да! Много! Винаги ли е така?

• По-често. Понякога се уговаряме, но някой може да не дойде по някаква причина.

• Това фатално ли е?

• Не. Не е! По-особено е когато решим да се видим с някого или с някоя тримата.

• Какво се случва тогава?

• Нищо! Представяме, че сме трима и го правим двамата. Всичко отново е прекрасно. - усмихна се сестра и. - За какво се обаждаш? Какво ще правиш до вечерта? Нали тогава ще вземеш детето?

• Ще се разходя малко в парка. Искам да си помечтая.

• Да. Пълна си нови впечатления, нали? - я подкачи сестра и. - И аз бях така.

• Как се уговаряте? Навярно си знаете телефоните?

• Кой те интересува? Или коя? - в слушалката се чу откровен смях. - Давай направо.

• Уф! Ти пък си една! Просто питах. Видя ли, кой се приближи първи до нас?

• Познавам го! Преди време пътувахме заедно навън.

• Ще ми дадеш ли телефонния му номер?

• Добре! Но в от доста време направо се държи като отнесен. Нещо се умълча. От време на време вади някакви листчета и пише. Винаги е правил всичко до изтощение. А и вчера, като че ли се пазеше за някоя. След тебе се отегли и пак нещо си пишеше. Но за такива работи не се разпитваме. Всеки прави с когото и каквото му е приятно.

• Аз само така питам Ти нали ми бе казала, че се срещате като приятели и навън.

Телефонът извъня. Погледна. Бе непознат номер. Личният му номер го знаеха малко хора и реши, че някой си е сменил оператора. Вдигна. Отсреща бе непознат женски глас.

Близначката трепна, като го чу. В първият момент поиска да затвори, но бе глупаво. Той щеше да провери номера и разбере всичко.

• Здравей!

• Кой се обажда? Познаваме ли се!

• Да! - смути се близначката, но събра смелост и продължи. - От вчера. Бяхме заедно.

Пред очите му се появи една луничка.

• Вие сте... Ти си Луничката?

Тя най-малкото очакваше това. И почувства гордост, че го е забелязал. Но реши да продължи играта.

• Защо Луничката? Не запомни ли името ми?

• Запомних го. Но нали имаш... една луничка повече от сестра си? - включи се и той.

• Къде?

• Знаеш къде!

• Аз мислих, че всички наблюдавате друго!

• Едното не пречи на другото! - засмя се той. - Аз го умея.

• Какво умееш?

• Да забелязвам и подробности. Веднага те нарекох Луничката.

• Затова ли първи се приближи?

• И затова! Исках да я разгледам по-отблизо! Ти не възразяваше.

• Аз и сега... и сега не бих възразила. - осмели се най-после близначката. - А ти?

Той замълча.

• Какво стана? Къде си? - разтревожи се тя. - Прекъсна ли?

• Не! Не съм!

• Защо млъкна? Вчера бе по-решителен.

• Искаш ли да се видим?

• Сега ли?

• Нали преди малко каза същото и ти?

• Добре. След един час! - и му каза своя адрес.

Лесно намери адреса. Тя се появи на вратата. По трепета отпред се разбираше, че под блузата нямаше нищо. Обърна се и тръгна навътре пред него. Знаеше, че има женствено тяло и го правеше по навик. Въпреки, че вчера той я бе видял и почувствал навсякъде. Той по-скоро с усет, отколкото с поглед разбра, че и под прилепналия панталон бе същото. Залюбува се на походката и. Ходеше много леко и изправено. Почувства, че бе заложено, като у сестра и. А не е поза.

• Кафе, чай, нещо за пиене?

• Някакъв чай. По-силен, ако имаш. Или кафе, безразлично ми е. Аз почти не пия.

• Зелен или черен?

• Зелен.

Докато му сипваше, направи така, че неведнъж той отново да види луничката. Все по-интересно и ставаше. Много и се любеше. За миг си помисли, че наистина е занесен.

• Измори ли се вчера?

• Не. След като се разделихме с теб, повече не ми се участваше.

• Толкова ли те изморих? - опита да се пошегува тя.

• Не. - той бе напълно сериозен. - Има друго!

• Какво? Нещо със здравето ли?

• Има друг човек.

• Заради нея ли ти казват, че си станал занесен?

• Има такова нещо. Тя ме промени изцяло.

• Тогава защо дойде? Тя знае ли?

• Знаеше, че ще се събираме. Не искаше да го пропусна. Самата тя ми каза да дойда!

• Значи е като нас с тебе?

• Не! Не е!

• Защо?

• Мисля, че за тези неща научи за първи път от мен. Но ме заразпитва. Дори сподели, че ще и бъде интересно. Все пак е едно предизвикателство да победиш някои неща у себе си.

• Тогава защо не я доведе?

• Не искам да ти обяснявам. А и не е готова още за тези неща.

• Разбирам те. - усмихна се близначката. - И на мен ми казаха същото.

• Видя, че твоите хора са били прави.

• Да. Така е! Показаха ми различни неща. Дотогава нещата ми изглеждаха някак по-... - тя се умълча, търсейки по-подходяща дума.

• По-... какви?

• По- физически.

• По-физически? Вероятно си права! - разсмя се той и погледна дяволито. - Ако знаеш каква странна дума имат на изток за вашата душа. И част от физиката ви!

• Какво ще правите двамата? - започна да и става все по-любопитно.

• След три-четири дена трябва да се видим. Искам да и оставя за спомен една рисунка. И ще я попитам в очите дали наистина го иска.

• Рисунка? - изненада се тя.

• Опитвам от време на време.

• Ти...ти затова ли забеляза разликата? Луничката.

• Може би.

• Скромничиш. - подкачи го младата жена.

• Вече не зная, как се получава. Научиха ме да забелязвам малките неща. И да им се радвам.

• Тя ли си я избра?

• Не. Аз. Но е единствения човек на света, на когото бих я подарил. На други съм подарявал, каквото си изберат. Тази са ми я искали и винаги съм отказвал. Преди да се запознаем, мислех, че никога няма да се разделя с нея.

• А сега? Животът изненадва, нали?

• Сега? Да. Наистина изненадва.

• Що за човек е?

• Не искам и няма да го обсъждам с теб!- стана сериозен той.

• Защо? Нали вече сме приятели?

• Да. Но няма да го направя.

• Както искаш! - нацупи се близначката.

Мъжът разбра и се опита да поправи нещата.

• Ей, Луничке, не се сърди. Обещавам ти да я видиш. Само изчакай малко.

• Какво искаш да кажеш? - оживи се тя.

Погледна я. Бе се оживила. В очите и се появи познатото изражение от вчера, което го накара да се приближи до нея. Същия огън в тях, облизването на устните с топлия си език. Същото развълнувано дишане. Неволно посягане към копчето на блузата. Всичко бе както вчера.

• Вие сте почти на еднаква възраст.

• Не го знаех. И какво?

• Отдавна си мислех, че ако приеме и я подготвя за всичко, да го направим първо трима. И сега ми хрумна, че ...

• Аз да бъда третата?

• Защо не? Като нейна сестра - близначка! - засмя се той.

• Аз? Нейната близначка? - прихна и тя. - Чувал ли си един много стар виц за близнаци. От времето на моите родители.

• Кой? Кажи ми го.

• Имало двама близнаци певци. Хората се шегували, че единият бил от Пловдив, а другия от Асеновград!

Засмяха се и двамата. Напрежението бе изчезнало. Тя започна да разбира, че онова вчерашното няма да се случи днес. Въпреки, че ги свързва неделимо. Но и бе приятно да седят двамата и да се забавляват. Все пак реши да опита.

• Днес не ти ли се прави нещо? - и взирайки се очите му, плъзна ръката си в блузата си. - До вечерта сме сами...

• Казах ти! Не се обиждай. Отдавна забелязах, как си облечена. Красива си. Но само за нея мисля. Даже и изпратих едни написани за нея неща.

• Ти писател ли си? - изненада се близначката.

• Не! Не съм. Занимавам се друго. Не съм публикувал.

• А защо пишеш?

• Да не забравя азбуката! - усмихна се той.

Засмя се и тя. Почнаха да се шегуват с вчерашното. Тя му заразказва фантазиите си. Той я наблюдаваше с интерес. По едно време близначката спря. Бе забелязала промяна у него.

• Накъде се унесе пак? Отново за нея ли мислиш?

• Да! Извинявай! - виновно се сепна той. - Представих я на твоето място.

• Сега ли?

• Там, вчера. Но... права си! И тук също. Че е с нас! Изглежда време е да тръгвам!

• Както искаш. Ще се обадиш ли, ако се съгласи?

• Да! Но не казвай на останалите. Сестра ти може да се обиди. Искам първо с теб. После може и с тях. Преди да дойде на приятелското ни събиране.

• Добре! Разбрано! Ще чакам! Кога ще звъннеш?

• Не зная! Не зависи от мен. От живота зависи.

• Май и от нея? - усмихна се близначката.

• Да! И от нея!... Единствено от нея!... За всичко!