22 июн. 2016 г., 21:00

Блянове 

  Проза » Рассказы
926 0 1
6 мин за четене
Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват и и придават загадъчна свежест. Остаряла е и стопанката на дома. Някога жизнена и дейна, сега изтерзана, измъчена от тежестта на годините, превратностите на съдбата, болестите, болката и самотата… Един млад котарак също обитава къщата. Много млад. С едра лапа, лъскав косъм, скоклест, с окраска на оцелот. Изпълнен с жажда за живот. Никога не е живял навън. Животът отвъд прозореца го плаши и привлича едновременно. Тегли го като магнит. Жадният му поглед е вечно устремен към улицата и той я следи с небивал интерес. Макар, че е млад, игрите сякаш вече са му доскучали, а топлината и светлината в помещението, вместо да го предразположат към свещения котешки мързел и блаженство, като че ли не го ра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Стоймерова Все права защищены

Предложения
: ??:??