Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гледам. Тихият нощен ветрец показва, че не съм единствения наоколо, но го прави по свой собствен начин - разлюлявайки листата и клоните на дърветата, които ти шептят на някакъв си техен език, който е изпълнен с романтични и успокояващи слова.
И тази вечер имах нужда от ментална почивка, така че се поразходих из кварталните улици. Нормален край на това денонощие - всички магазинчета са вече затворени, но все пак огряват със светилините си пространството около себе си. Изключение прави единствено спретнатия квартален бакалия с надпис "non-stop", пред който на една масичка са заседнали три явно пияни персони от мъжки пол, изгубили каквато и да е представа за време, а дори и пространство. Към реал ...